Сбогуваха се в същата килия само половин час по-късно. Бе получил присъда осем години затвор.
— Желая ви късмет, господин Миърбърг — усмихна му се сърдечно Алисън. Господи, той наистина бе гадно копеле! Без съмнение щеше да се измъкне след не повече от четири години. — Радвам се, че нещата се развиха сравнително благоприятно.
— Благодаря ви, госпожице Хоуп. Ще получите чека си до края на седмицата.
Значи около четиринайсет дни щеше да живее с пари от наркотици. Господи, да става каквото ще.
Като се качи отново горе, тя прибра робата и перуката сив една синя чанта и я провеси встрани. Стаята беше обзаведена доста спартански и имаше боядисани в бяло шкафове покрай стените, няколко стола и поизтъркана махагонова маса. Алисън вече се готвеше да си тръгва, когато влязоха двама адвокати, които се смееха. Единият беше доста млад и не го познаваше, а другият бе неин стар приятел, Ърнест, който бе преминал доста късно в професията, след като дълго време е бил инспектор в полицията. При една акция Ърнест бил ранен и се наложило да се пенсионира. Върху набразденото му с бръчки лице грееше широка усмивка.
— Здрасти, скъпа.
— Здравей, Ърни. На какво толкова се радвате, да не би да сте чули смешен виц?
Той изведнъж стана сериозен.
— Не става дума за виц, Алисън. Нима не си чула тъжната вест за старото копеле Карсуел?
Сър Никълъс, тоест господин съдията Карсуел, бе може би най-високопоставеният човек от професията в града. Беше арогантен и високомерен.
Тя се спря на вратата.
— Не. Но вие ще ми я кажете, нали?
Ърни намигна на приятеля си.
— Смяташ ли, че трябва да го направя, Алек? Не е ли твърде неподходящо за женски уши?
— Ама че си се загрижил! — извика му Алисън, като седна до масата, кръстоса крак върху крак и подпря брадичката си. — Говори, старо момче. Не забравяй, че изхрусквам такива като тебе на закуска.
— Добре, де, сър Никълъс е умрял рано тази сутрин.
Тя стана сериозна.
— О, съжалявам. Не ми беше любимец, но със сигурност е тъжно за семейството му.
— Нещо повече, млада ми Алисън — обяви сериозно Ърни и насочи пръст към нея. Ако не беше такъв симпатяга, със сигурност би го ритнала в слабините за тези негови ужасни подигравки. — Господин съдията Карсуел е бил открит в четири тази сутрин от нощен патрул, който обикалял около апартамента му в Темпъл Стрийт. Господин съдията Карсуел бил паднал от прозореца на четвъртия етаж. Бил гол, като се изключат коженият колан на кръста му, тънките чорапи и дамските обувки. На лицето му била застинала широка усмивка, която според мнозина е предизвикана от състояние на транс след взети наркотици.
Алисън едва успя да се въздържи да не се изхили.
— Господи, наистина е ужасно.
— Освен това във въпросния апартамент на четвъртия стаж е намерена една жена, проститутка на средна възраст, също гола. — Ърни повиши глас, сякаш се обръщаше към препълнена съдебна зала. — Гола, както вече споменах. Тялото й било с кървави следи от удари с колан. Напълно безжизнено.
— Господи, типично в английски стил. Подобно нещо никога не би могло да се случи в Абърдийн. И как е починала тази жена?
— Това ще може да се каже със сигурност само след аутопсията, но според слуховете става дума за сърдечен удар. Тя също като че е била под влияние на предизвикващ халюцинации наркотик. Може би и двамата твърде много са се превъзбудили. — Той подигравателно повдигна гъстите си вежди и се засмя.
— Нима това наистина е вярно, Ърни? Господи, та той беше високопоставен съдия, а не някакъв студент по право. Направо е ужасно!
— Нищо друго, освен истината, милорд — изхили се отново адвокатът. — Лично аз смятам, че това е най-смешното нещо след разкритието, че половината от министрите в кабинета са били замесени в продажбата на танкове за Садам Хюсеин. Винаги съм смятал, че Карсуел е пълен боклук.
Алисън го изгледа недоверчиво.
— Явявала съм се само веднъж пред него в съда и наистина беше отвратителен, но след като човек заема подобен пост и би искал малко да се позабавлява, със сигурност не би го направил на Темпъл Стрийт, не мислиш ли? Влизала съм в някои от сградите там и стените им са прекалено тънки.
Ърни беше от поколението, което доста се доверяваше на мнението на околните и не беше склонно да променя местата, където бе свикнало да се отбива вечер.
— Нямам представа, скъпа. Не бих се учудил, ако в тези уж изискани заведения на съдиите могат да се открият специални вериги, да се слушат викове от болка и писъци на екстаз всяка вечер. — После погледна часовника си. — Време е за обяд. Ще дойдеш ли да хапнем по сандвич с бира?