Хората, свързани с правото, имаха нужда от алкохол точно както фермерите се нуждаеха от дъжд, така че Алисън бе доста изкушена от предложението.
— Много бих искала, Ърни, но следващото ми дело е в два, а после имам още едно в три, така че трябва да попрегледам нещата си.
Той й се изхили и тя бе готова да го удари, ако не се бе измъкнал бързо.
Когато се върна в стаята си, се сети за Джордж и побърза да му позвъни. Той вече бе научил за господин съдията Карсуел. С известно задоволство й обясни, че само преди осем години е бил най-обикновен прокурор, просто Никълъс Карсуел от западния съдебен окръг, който е водел обвинението по процеса срещу Саймън Бонифейс.
— Все още не мога да повярвам, Джордж.
— Така ли, скъпа? А според мен почти няма място за съмнение.
8
Първото дело на Алисън на следващата сутрин нямаше да започне преди десет и половина. На път за града тя премина по подвижния мост и се насочи към къщата на Куин. Отново валеше. Мокрите дървета покрай пътя спираха и малкото светлина и придаваха мрачен вид на обстановката наоколо, която напълно съответстваше на настроението, обхванало я при мисълта за Куин. Това съвсем не беше някакво убийство в семейство, в което мъжът и жената бяха започнали да се ненавиждат. Наистина бяха изневерили на любовта, бяха я отхвърлили и си бяха причинили рани, които не можеха лесно да се излекуват. Бе виждала подобни неща доста пъти, но сега като че всичко бе съвсем различно. Имаше нещо твърде неясно около частите от трупа, открити в пещта на парния котел на Куин. Това като че бе елемент от нещо доста по-голямо. Долавяше намесата на пари и на власт, за да се прикрие нещо — но какво точно бе то, господи! — което в никакъв случай не би трябвало да излезе на бял свят.
Къщата на Куин бе голяма. Бе строена някъде в края на миналия век, така че каменният зид изглеждаше сивкав и дори черен. Къщата се извисяваше самотно в целия половинакров участък, като останалите сгради по продължението на улицата изглеждаха почти по същия начин. Всички те бяха скрити зад високи огради от живи храсти. По улицата бяха оформени зелени алеи, подобно на тези, които можеха да се видят в провинцията. Като надникна през вратата към участъка на Куин, веднага забеляза наоколо белите ленти, с които полицаите бяха очертали определени райони от двора и къщата. Явно след това никой не си бе направил труда да ги свали.
На улицата се появи жена, която упорито се опъваше назад, за да забави хода на жълтия си лабрадор. Тя изгледа с любопитство червения ягуар. Алисън слезе от колата и й се усмихна. Жената бе на средна възраст, доста красива, облечена в светло сако, над което бе преметнат шал. Не отвърна на усмивката й и я изгледа подозрително. Явно бе представител на наблюдаващите и следящите всичко наоколо в местната общност.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита с леден глас, сякаш готова да отговори по подобаващ начин на предизвикателството. „Коя си ти, по дяволите?“ — може би се питаше. Но определено не бе приятелски настроена.
— Просто оглеждам района — отвърна Алисън, като се опитваше гласът й да звучи ведро и непринудено. — Възнамерявам да се местя и ми се струва, че Абътс Лейг може би е подходящо място за мен. Изглежда тихо и приятно, а е само на пет минути от града.
— Да, живеем си тук доста щастливо вече трийсет години. — Жената продължаваше да върви напред, а Алисън я следваше. — Има една тясна пътечка, която води към гората, започва точно там, зад ъгъла, и почти всеки ден разхождам Оскар натам.
— А дали има къщи за продан?
Жената я изгледа оценяващо.
— Само големи семейни къщи — каза многозначително. — А и освен това хората обикновено се задържат тук, трябва да знаете това. Нямам представа какво е положението в момента, но напълно е възможно и да се намери нещо. Хората тук са много дискретни. — Едва ли би могла да й каже нещо по-обезкуражаващо, но след това като че се позамисли за миг и се спря. — Предполагам, че онази къща там отзад може би ще бъде обявена за продан съвсем скоро.
— Коя?
— Точно до мястото, където сте паркирали. Преди няколко месеца там бе извършено убийство. Ужасна трагедия. Мъжът насякъл жена си и я изгорил в печката. Не видяхте ли полицейските ленти вътре?