— Така ли мислите? А не ви ли се струва, че е напълно възможно това да са били точно същите частни охранители, които са го пазили, докато е бил транспортиран с камионетката на новото място? Това е доста удобен начин да се отърват от него, ако не искат да се стигне до съдебен процес. — Той я изгледа изпитателно: очите му бяха наистина красиви, сини, с лек светлокафеникав оттенък. — Ако при това разполагат с достатъчно средства, за да дадат нужните подкупи…
— Искате да кажете, че онзи, който е убил Ники, сега се опитва да премахне Куин като главен заподозрян? Може би смята, че така ще е най-сигурно — никакъв съдебен процес, случаят е приключен. Но не ви ли се струва, че това е твърде сложна конспирация, Джон? — попита и в същия миг си помисли, че нещата се развиват различно от очакванията й. По-логично би било възрастният мъж да отхвърля представените от нея безумни версии. — Не ви ли се струва, че все пак е възможно той да е убил Ники, след това да е изпаднал в паника; а сега да измисля какви ли не лъжи, за да се защити? Не знам, но това ми изглежда доста по-вероятно.
— Разбира се, че е така, и точно в това е нашият проблем. Все пак не мога да се отърва от усещането, че той не лъже. Той е шокиран и объркан. Ако историята му е вярна, ако не я е убил, то тогава истината ще прозвучи като нещо невероятно, не смятате ли?
— Той се държи така, сякаш се налага да крие нещо, защото в противен случай ще бъде загубен — отвърна тя и му разказа накратко за теорията на Джордж за връзката с процеса срещу Бонифейс. — Все още не ми е споменал за това. Защо го крие, по дяволите?
Форбс се размърда върху малкия и очевидно не особено удобен стол и сви леко рамене.
— Може би не смята, че съществува подобна връзка? Все пак е споменал за този процес пред Роджър, прочетох го в записките му. Вярно, че те са доста объркани, но все пак ако се прегледат внимателно, може да се открие нещо. Мисля си, че след това е бил толкова отчаян, че изобщо не му е дошло наум да го споменава отново. Освен ако теорията на Джордж за вендетата наистина е вярна, но съм сигурен, че не е така, че тя няма нищо общо с това убийство?
— Не бих казала. Специално го запитах дали някога си е имал работа с криминални престъпници. Той ме излъга. Защо?
— Поставете се на негово място, Алисън. Сигурно е страшно изнервен, от толкова дълго време е в затвора, без да знае нищо за децата си, така че мислите му и реакциите му са невероятно объркани. Не вярвам, че в момента съзнателно лъже.
Завършиха обяда си с белени плодове от китайското дърво личи.
— Но ги нарежете на тънко, моля — засмя се Форбс. — Предпочитам ги така — дъщеря ми често ги купува пресни от пазара, но беленето им е ужасно отегчително. — Алисън си спомни, че той е разведен, беше останал сам с две момичета, които в момента бяха може би някъде към осемнайсет-деветнайсетгодишни. — Между другото, знаете ли дали мъртвият Джеванджи е имал поне един роднина, който да е останал да живее в града?
— Да — отвърна веднага тя. Джордж бе направил проучвания и го бе открил. — Имал е чичо, който продължава да работи като лекар в града. Доста хора са смятали, че и той е забъркан по някакъв начин в далаверите на племенника си, може би с наркотици или с търговия с оръжия. Чудя се какво ли би могъл да ни каже, ако намерим някакъв начин да го притиснем? Само че е доста рисковано да си служи човек с подобни прийоми.
— Имате предвид, че доктор Анвар Джеванджи му е чичо? Той е високоуважаван човек. Лекува богати хипохондрици.
— Бих искала да разбера нещо повече за него. Не мога да повярвам, че има нещо общо с всичко това, но все пак съм любопитна да науча какво всъщност се е случило преди осем години. Ако Куин не е убиецът, то той вероятно е забъркан в нещо отвратително — може би тогава за пръв път е попаднал между престъпните банди.
Когато излязоха от ресторанта, Форбс предложи на Алисън да я откара. Автомобилът му „Даймлер Соверен“ бе паркиран в страничната уличка и тя веднага забеляза номера му на табелката. Със сигурност бе съвсем нов, на не повече от година. Адвокатът явно печелеше милиони.