— Естествено… самата аз бях в съдебната зала, когато бе произнесена присъдата. Беше толкова безмилостен и жесток. Почувствах, че наистина възнамерява да го направи. Трябва да знаете, че той бе отвратителен престъпник. Джеванджи съвсем не беше единственият му съперник, отстранен по такъв жесток начин.
— Съпругът ви почина при доста странни обстоятелства, лейди Карсуел, затова съжалявам, че ще повдигна този въпрос. — Джордж замълча, но му се стори, че тя изглеждаше по-скоро ядосана, отколкото объркана и смутена. — Вярвате ли наистина, че е бил под влиянието на наркотици и че е бил зает с разни перверзни сексуални игрички в момента на смъртта си?
— В никакъв случай! — извика без ни най-малко смущение домакинята. Очите й горяха от яд и възмущение. — Всичко това са гадни измислици и ако вие смятате да твърдите, че се е случило по този начин, веднага ще трябва да си тръгнете.
Джордж вдигна ръка.
— Изобщо не смятам подобно нещо. И аз също не вярвам в тази версия, така че съм на ваша страна.
— Май избрахте доста странен начин, за да ми го покажете.
— Мисля, че се изразих съвсем ясно — повтори напълно съзнателно той. — Какво според вас се е случило?
Домакинята все още бе бясна, явно й бе трудно да се успокои.
— Сигурна съм, че е бил убит. Нямам представа как са успели да го направят, но вероятно са му инжектирали от наркотика, съблекли са го, когато вече е бил в безсъзнание, и са го изхвърлили през прозореца. А жената най-вероятно е била мъртва още преди да са я откарали в апартамента.
— И кой според вас го е убил?
— Бонифейс, разбира се. Отмъщението му. Добре познавах съпруга си, господин Кристиянсен. Нямам намерение да навлизам в подробности, но повярвайте ми, двамата бяхме много близки. Наистина беше по-възрастен от мен, но беше страхотен мъж и дори в леглото бе твърде добър. Не бих могла да му откажа нищо от онова, което искаше от мен. Много бих желала виновниците за смъртта му да бъдат разобличени — всичко това бе твърде болезнено за мен, а също така и за децата ни. — Джордж я погледна в очите, но в тях нямаше сълзи. — Ник е мъртъв, а на всичкото отгоре хората са склонни да ни се подиграват. Наложи се дори да отпиша най-малкия си син от училище, защото децата там непрекъснато му се присмивали.
Джордж я погледна въпросително.
— Все пак наистина ли вярвате, че всичко се е случило точно така? Не ви ли се струва, че е доста сложно и рисковано — да нахълтат в апартамента ви на Темпъл в Бристол, да вкарат онази жена вътре, да я убият…
— Но докато са вършили най-спокойно това, Ник вероятно е отворил входната врата и сам е попаднал в ръцете им, нали не смятате, че това е невъзможно?
Джордж кимна.
— Не, не бих казал. Но след това, след като вече са го убили, не ви ли изглежда доста трудно да се измъкнат незабелязано от апартамента, някъде, да предположим, около два след полунощ?
— Изобщо не е трудно. Просто е трябвало да прескочат оградата към Флийт Стрийт или към площада пред банката. Вероятно са били паркирали колата си някъде наблизо.
— Всъщност защо продължавахте да държите този апартамент на Темпъл?
— Ник го купи, когато двамата живеехме в Бристол. И по-късно оставаше там, когато пътуваше до Бристол по работа. Но ако смятате, че му е служило за тайно любовно гнездо — дълбоко се заблуждавате. През по-голямата част от годината го даваме под наем. Освободихме го едва преди два месеца. Както ви казах, Ник оставаше да преспи там, когато работеше до късно, а аз отсъствах от Лондон. Аз все още работя, трябва да знаете това. Мисля, че май ви казах всичко. Зададохте вече достатъчно въпроси. Сигурна съм, че сте напълно наясно с моето мнение по случая, и съм напълно убедена, че точно това е истината.
— Благодаря ви, че бяхте напълно откровена с мен, лейди Карсуел. Вие знаете, че Бонифейс е избягал от затвора, нали?
— Да, и съм убедена, че той е в основата на онова, което се случи с Ник.
— Не ви ли се струва, че е било по-разумно веднага да напусне страната? Все пак тук би било доста опасно за него, а вече е разполагал с достатъчно пари.
— Според мен точно това е направил. Но преди да наеме самолет, с който да се измъкне, е платил на старите си приятелчета, за да убият съпруга ми.
— Спомняте ли си доктор Куин?
Тя се усмихна.
— Разбира се, той бе невероятно смел. Застана на свидетелската банка и разказа всичко отначало докрай. Не може да не си е давал сметка, че Бонифейс е опасен противник.