Джордж престана да си записва и постави бележника си върху страничната облегалка на креслото.
— Дали наистина е имал някакъв избор? Със сигурност са можели да го принудят да свидетелства.
— На теория, да. Но големият ни проблем с Бонифейс бе, че просто не можехме да намерим човек, който да се съгласи да даде показания в съда против него. Всички бързо забравяха какво точно им се е случило. Давахме си сметка, че е затънал до гуша в престъпления — наркотици, оръжие, крупни грабежи. Той работеше с мащабите на фамилиите Крей и Ричардсън в Лондон, повярвайте ми. Хората изпитваха направо ужас от него — страхуваха се, че ще бъдат изтезавани, а след това убити, това не бе никакъв проблем за него. Беше в състояние да го направи, без да му мигне окото дори и всички го знаеха.
— Значи бе истински късмет, че Куин се съгласи?
— О, да. Бе направо невероятно, че той случайно стана свидетел на убийството на Джеванджи; беше точно човекът, от когото имахме нужда. Един уважаван професионалист, който се съгласи да свидетелства без страх, както и без да се стреми да извлича някаква изгода за себе си. Бонифейс и адвокатите му със сигурност са били шокирани. Освен това трябва да знаете, че дори не ни се наложи да го убеждаваме да го направи.
Джордж долови нещо недоизказано.
— Какво имате предвид?
Тя сви рамене.
— Със сигурност е бил заплашван, ясно му е било дадено да разбере, че ще си отмъстят, ако го направи.
— Но все пак се реши. Да свидетелства, искам да кажа.
— Точно така. Освен това изобщо не ни спомена, че го заплашват или упражняват някакъв натиск върху него, което ми се струваше доста странно. Останалите свидетели се оплакваха и получаваха специална полицейска защита.
— И той беше вашият основен свидетел?
— Точно така. Бонифейс едва ли щеше да бъде осъден без неговите показания. — Тя замълча за миг. — Честно казано, Ник направо не можеше да повярва, че е победил в този процес. Останалите свидетелски показания можеха лесно да бъдат разбити на пух и прах, но казаното от Куин не оставяше никакви съмнения. — Отново замълча.
— Продължавайте, моля ви.
Лейди Карсуел поклати глава.
— Може и да не съм права, но една мисъл ме измъчва през всичките тези години. Куин бе видял Джеванджи мъртъв, разбира се, но не е бил на мястото по време на престъплението, не знае кой го е убил. Възловият момент бе, че бе видял Бонифейс в мерцедеса му, забелязал го бе в гръб, когато се е измъквал от мястото.
— Е, и?
— Същата вечер пътувах обратно от съда в Кардиф. Реших да мина напряко през Севърн Бридж, по страничния път към Ейвънмаунт. Там нямаше нито една запалена лампа — но защитата като че изобщо не бе обърнала внимание на този факт.
— Да не би да искате да кажете, че Куин е излъгал?
— Нямам представа. Може би просто си е въобразил, че го е видял, защото е бил сигурен, че това е била точно неговата кола. Но все пак съм убедена, че няма как да е видял гадното копеле, дори действително да е прехвърчало покрай него.
Тя се изправи и се приближи към прозореца с изглед към градината. Кестенявата й коса заблестя под слънчевата светлина, нахлуваща отвън.
— Но можете да бъдете сигурен, че ние не сме оказвали никакъв натиск върху него, нито сме се опитвали да го подкупваме.
— Може би някой друг го е направил? Полицията?
Двамата се изгледаха мълчаливо. Джордж долавяше шума от движението в центъра на Ричмънд, а в следващия миг къщата съвсем леко се разтресе, явно някакъв самолет се спускаше надолу към летището „Хийтроу“.
— Знаете ли, че доктор Куин е арестуван по обвинение за убийство, лейди Карсуел?
Учудването й бе съвсем искрено.
— Не мога да повярвам! Кого би могъл да убие, дявол да го вземе?
— Собствената си съпруга — както и двете им деца.
— Това е невъзможно. Доста добре го опознах по време на процеса — той е толкова безобиден. Не мога да повярвам, че е истина.
— Смятате ли, че е възможно да са организирали нещата така, че да изглежда виновен — просто за да си отмъстят?
Тя се замисли, а след това потрепери.
— Този човек е истински психопат и ни ненавижда. Има достатъчно основания да мрази доктор Куин също както ненавиждаше съпруга ми.
10
Бил Тейлър се усмихна, като посочи на Алисън дълбокото кожено кресло в своя клуб, който се помещаваше в луксозна къща с широка извита тераса.