— С тази физиономия със сигурност е мошеник.
— Твърди се, че е замесен в сделки с наркотици, а също така и в незаконна продажба на оръжие — това имало някаква връзка с контактите му в политическите среди и с терористични групи още докато е бил в Индия. Не разполагам с кой знае какви факти, но в момента се опитвам да се свържа с някаква журналистка на свободна практика на име Хана не знам коя си, която водела разследване за дейността му от месец-два. Според запознати тя разполагала с доста сериозни доказателства срещу него.
Алисън се прозина и си съблече тениската. Двамата се бяха изтегнали на леглото, облегнати на натрупаните в единия край възглавници. Тя предусещаше щастливото изживяване, което я очаква, и побърза да се притисне към него.
— Ти си истински гений, Джордж, знаеш ли това? — въздъхна замечтано, докато силните ръце я обгърнаха и усмихнатото брадато лице се озова точно пред нейното. — Но хайде да оставим всичко това за утре…
— Извинявай, че те питам, скъпа, но смяташ ли, че вече се държа по-добре? — подхвърли шеговито той, като вече я бе притиснал силно към себе си, а тя побърза да затвори очи, за да изпита пълната наслада от целувката му.
— О, Джордж… ти си прекрасен, винаги си бил прекрасен… е, почти винаги, де. — Алисън се изкиска от удоволствие, когато той я обърна по гръб върху леглото и започна да я милва. Ръцете му се спуснаха плавно по тялото й. Имаше невероятно нежни ръце и бедрата й като че сами се разтвориха, усетили пръстите му, търсещи най-чувствителното й място.
Навън бе започнало да вали и едрите дъждовни капки удряха силно по прозореца, което правеше топлината и близостта им още по-ценни. Алисън заби лекичко нокти в гърба му. И докато го целуваше, продължи да движи ръцете си по тялото му, с което направо го подлудяваше. Изстена тихичко, когато сграбчи китките й и ги закова от двете страни на главата й.
— Господи, как обичам да правиш това! — изви гръб тя, като го гледаше с големите си очи, изпълнени с възхищение от силата му. Той я сграбчи и в миг усети учестеното й дишане, устните й бяха леко разтворени и едва успяваше да долови онова, което му шепнеше: — Скъпи, скъпи, Джордж… толкова те обичам… нали никога няма… нали? — В следващия миг вече като че не се нуждаеше от уверения за чувствата му. Краката й се увиха около тялото му. Усети как мускулите на бедрата й се стегнаха и веднага реагира, като я притисна по-силно. Наблюдаваше я как затвори очи и извика от удоволствие, щом проникна вътре в нея.
После заспаха, плътно прегърнати. Електронният часовник показваше седем и половина сутринта, когато Джордж се събуди. Алисън лежеше с гръб към него, свита на кълбо като домашна котка, като ръката му все още обгръщаше тялото й. Когато се наведе, за да я целуне по врата, изведнъж разбра, че плаче.
Беше през шестата година след получаването на адвокатски права. Работеше доста успешно, успяваше да намери свое място сред колегията, като очароваше чиновника — разтропано момче от Ийст Енд, което вече наближаваше шейсетака — да й дава повече случаи. В началото делата й се брояха на пръсти, но най-накрая упоритите й усилия и добрата й подготовка си казаха думата. След като постепенно стъпи на краката си, след като преодоля първоначалната нервност, започна да се чувства съвсем добре в съдебната зала. Създаде си име, като се занимаваше преди всичко с наказателни дела — един доста необичаен избор за жена.
Истината бе, че едно младо момиче имаше някои предимства в тази професия, упражнявана преди всичко от възрастни мъже с подути зачервени носове и други, в началото на кариерата си, с подути от бира кореми и лоши маниери. Повечето от тях не можеха да се освободят от хищническото си отношение към жените. Ако човек се държеше дружелюбно с тях, както правеше Алисън, веднага започваха да си фантазират, че всичко им е позволено, а и някои дори опитваха — при това доста упорито — да превърнат тези свои фантазии в реалност. Но в същото време им се налагаше и да признаят, че тя е не просто жена, а компетентен адвокат, тъй като останалите страни в съдебния процес — съдии и съдебни заседатели — вземаха решения, които недвусмислено показваха точно това.
Докато си вървеше през онази сутрин по Мидъл Темпъл Лейн, Алисън Хоуп се чувстваше наистина горда със себе си. Оставаше й още доста дълъг път до успеха, но независимо от трудностите, с които се бе сблъскала, в края на краищата бе станала адвокат с име. Беше го постигнала. Отсега нататък само от нея зависеше накъде ще избере да поеме. Може би първо щеше да натрупа богата практика, а след това да се кандидатира за съдия, пък после — сви неопределено рамене, може би времето само ще й подскаже. Но високомерието обикновено се заплаща скъпо, може би точно по тази причина не забеляза изкопаната на тротоара дупка, в която някакви водопроводчици поправяха тръбата. Стъпи точно в нея и падна в дупката. Когато се изправи, целият й костюм бе в жълтеникава кал, а левият глезен я болеше ужасно.