Закуцука към аптеката на Флийт Стрийт, купи си еластичен бинт за превръзка, поизчисти костюма си, докато пътуваше с таксито към съда, и успя да проведе сериозна битка по време на процеса, независимо от неимоверната болка. След това обаче се предаде, прибра се в дома си във Фулхъм, като се примири с мисълта, че все пак ще й се наложи да си вземе ден-два почивка. Малката къща с огромна тераса бе първият и опит в областта на недвижимата собственост. Не бяха минали и шест месеца, откакто бе напуснала апартамента във Воксхол, където бе живяла под наем. Приличаше малко на къщурките, в които е живяла работническата класа в началото на века, сега поукрасена малко и построена в район, обитаван през последните двайсетина години от хора от средната класа: в резултат се бе превърнала в приятна кокетна постройка със слънчева градина.
Изглеждаше й доста необичайно да е вкъщи през деня, при това в делничен ден, но след като си почина добре през първата нощ, глезенът вече не я болеше чак толкова, така че домакинстването започна да й доставя удоволствие. След втората нощ реши да си остане вкъщи още един ден и да се върне на работа в петък. Мислеше да се опита да поправи креслото още от мига, когато го купи от някаква разпродажба преди година. Двата му крака бяха счупени, а дамаската му бе мръсна и износена. Попрехвърли „Жълтите страници“ обади се на няколко места, след което го сложи в багажника на колата си.
Той имаше малка работилничка на около два километра от дома й, близо до гробището на Фулхъм Пелъс Роуд. Беше висок мъж, с широки рамене и засмени очи. Косата му бе гъста и къдрава, носеше малко смешни му стачки, а лицето му бе доста приятно, със силен тен от непрекъснатото стоене на открито. Двамата седнаха на столове с по три крака пред работилницата, наслаждаваха се на слънцето и отпиваха чай от големи чаши. Да, разбира се, ще поправи креслото й — ще бъде готов с него до събота — освен това би могъл да й препоръча майстор, който да го претапицира на добра цена. Някак съвсем естествено се прехвърлиха в близката кръчма, която едва ли се е променила особено от годините около войната — високи огледала, червени пейки покрай стените, метална облегалка за краката пред бара, тъмен плот отгоре, точно каквито бяха и масите.
Казваше се Дейвид. Беше завършил в Кеймбридж, след което започнал дипломатическа кариера, но само след пет години се оттеглил. Не му се искало да е част от властта, обясни й с усмивка, чувства се по-близо до обикновените хора, които изкарват прехраната си с ръце. Припомни си новите мебели, които бе забелязала в работилницата му.
— Ти ли си ги направил? Много са хубави.
В събота й докара креслото с два нови крака, които бяха обработени и боядисани така, че изобщо не се различаваха от останалите. Беше го направил съвсем майсторски, дори бе издълбал две-три лъжливи дупчици, подобни на онези, които оставят дървоядите. Този път не й се стори толкова висок, но бе наистина очарована от веселото му настроение, от смеха му, от плахия начин, по който попита дали е заета вечерта.
Отидоха в друг викториански пъб, а след това се прехвърлиха в едно бистро на Парсънс Грийн. Въпреки упоритото й настояване да плати своята сметка, той изобщо не желаеше да я чуе. Когато я откара до дома й с пикапа си, пълен с дървени плоскости, които миришеха приятно, Алисън побърза да му обясни, че рано на следващата сутрин трябва да поеме на север за едно дело, така че не може да го покани. И без това бе съвсем ясно какво би се случило, ако го поканеше. Той я целуна нежно.
След седмица се появи отново, като й донесе каталог за дамаски и ценоразпис за претапицирането на креслото. Отидоха в същото бистро и изпиха доста голямо количество от най-обикновеното червено вино. Когато се върнаха в къщата й, тя го настани в едно от белите си кресла и се сви на пода в краката му. Беше наистина смешно: адвокат по наказателни дела, шест години успешна кариера, пълна независимост, свободна жена, която винаги е имала много обожатели. И ето че само след миг щеше да попадне в обятията на беден дърводелец с доста широки устни. И което бе още по-лошо — не го правеше просто за да се позабавлява, а наистина си падаше по този дяволски мъж.