На следващата сутрин го остави да спи — приличаше на момче и през нощта бе установила, че изобщо не хърка и се приближи гола към прозореца в спалнята, като тайничко се надяваше, че той ще се събуди и ще я забележи как стои там. Неговото възхищение, искреното му и толкова земно желание и страст бяха започнали да събуждат у нея полузабравените чувства на гордост и увереност, свързани с физическите й качества. Искаше й се да му достави удоволствие, но докато спускаше завесите на прозореца с изглед към тихата улица, я обземаха съмнения. Дали навехнатият глезен я бе отвел при мъж, когото би могла наистина да обича и да уважава? Дали това бе партньорът, който би могъл да направи наистина завършен доста успешния й живот? Всъщност на нея й харесваше единствено тази странна смесица от сила и нежност в него. И тялото му бе действително красиво, по-красиво от това на всеки друг мъж, когото бе познавала. Тези невероятно силни рамене, които се свеждаха над нея, ту застрашителни, ту обещаващи защита, широките му гърди, тесният таз, дългите, силни крака. Господи, колко й бе приятно, когато я докосваше. „За бога, момиче — повтаряше си най-сериозно, — защо веднага не отидеш да вземеш студен душ, а след това да измиеш пода в кухнята? Всички тези неща можеш да ги прочетеш в евтините любовни романчета. Не ти трябва да ги преживяваш.“
И така през следващите два месеца Алисън постепенно започна да свиква с новата ситуация, позволяваше на Дейвид да се грижи за нея, да й доставя удоволствие, като очакваше мечтата постепенно да избледнее и след това да умре. Но бедата бе там, че това не стана. Той се премести при нея и плащаше своя дял от разходите по домакинството, макар и да бе съвършено ясно, че тя печели доста повече от него. Бе живяла сама цели пет години, но сега се чувстваше идеално в компанията на Дейвид. Понякога виждаше лицето му, докато бързаше към съда, а по време на досадна работа на бюрото, често бе принудена да признае, че с нетърпение очаква да настъпи вечерта, зя да бъдат отново заедно. Той се интересуваше от онова, което тя вършеше, искаше да разбере повече за професията й, макар че никога не й досаждаше. Когато й предстоеше първият случай, и когато защитаваше обвинен в убийство, Дейвид се опита да й помогне, като целия уикенд се занимава с фотокопиране на разни документи и подреждането им в папки. Никога преди не бе имала помощник и това й бе изключително приятно.
През уикендите ходеха на кино или в Инглиш Пешънъл Опера, пътуваха из Съсекс, обикаляха малки градчета и красиви места. Понякога в съботите се разхождаха покрай Темза, само на неколкостотин метра от къщата й, стигаха по малката зелена пътека чак до Чисуик и Кю Гардънс. Познаваха се вече толкова добре. Майката на Дейвид живееше сама след смъртта на баща му в Уитстейбъл, а той самият бе учил в Кентърбъри. Имаше и сестра, тя не знаеше къде точно живее, всъщност никога не се срещна с близките му. Един уикенд двамата отидоха до Абърдийн и Алисън го запозна с баща си.
11
Алисън прекара целия ден в съда във връзка с един случай, станал в Бат. Десетгодишната й практика като адвокат я бе научила да се концентрира изцяло върху даден проблем в продължение на час-два, дори за цял ден, когато бе необходимо, за да може да изучи всички важни факти, да ги структурира и да ги представи във възможно най-благоприятна светлина. Това бе нещо като да практикуваш йога или пълна медитация — всички останали центрове като че бяха затворени, дори подозрителният доктор Джеванджи, скъпият Джордж и създаващият толкова проблеми Джефри Куин.
Докато пътуваше обратно, възникна проблем, който ангажира изцяло вниманието й. Колата започна да й прави разни номера. Всеки път, когато спираше, за да даде предимство или на червен светофар, моторът й бързо изгасваше. След това й се налагаше да прави огромни усилия, за да запали отново двигателя. При това натоварено движение предизвикваше истински задръствания, клаксоните свиреха нетърпеливо около нея, а услужливи минувачи й предлагаха да я изтикат в края на платното, за да не пречи на останалите. С големи усилия успя да се добере до дома си, като последните сто метра по улицата до дома й колата се движеше по инерция, след като моторът за пореден път бе изгаснал, а тя бе направо бясна и пот се стичаше по гърба й.
Когато излезе от колата, с мъка успя да се въздържи да не тегли един як шут по вратата или да не хвърли запалена клечка кибрит в резервоара. Веднага щом влезе вътре, позвъни на сервиза, който се намираше на съседната улица и Денис, техническият гений, благодарение на който колата й бе в движение, се съгласи да дойде и да прибере ягуара й рано на следващата сутрин.