След първоначалното задоволство от възхищението на Дейвид и от заразяващия му смях, Алисън все пак се позамисли. Ежедневната работа с разни мошеници и престъпници я беше научили на доста неща; съвсем не беше някаква наивна глупачка. Гордееше се с онова, което бе постигнала сама, и бе склонна да защитава свободата и независимостта си. Когато се сближеше с някой мъж, скоро започваше да изпитва клаустрофобия, чувстваше се като хваната в капан, докато накрая ставаше раздразнителна, ядосваше се и се стигаше дотам, че скъсваше с него.
Само че този път нещата се развиваха доста по-различно. Изобщо не се отегчаваше от Дейвид, а и той обикновено искаше от нея единствено онова, което бе готова да му даде. Остана си такава, каквато си беше, твърд адвокат, само дето понякога чувстваше слабост, но това доста й харесваше. Естествено, тази връзка бе до голяма степен физическа, напълно физическа. Първоначалната възбуда и вълнението си бяха останали; продължаваше да ги изпитва дори когато стоеше до прозореца в кантората си и си представяше удоволствието, докато е гола в ръцете му.
Приятно й беше да се събужда до него сутрин, както ставаше обикновено, да лежи притисната до топлото му тяло, заслушана в спокойното му дишане в тъмнината. Никога нямаше да забрави, когато за пръв път бяха заедно. Беше пропуснала да включи отоплението в спалнята и вътре бе невероятно студено, докато двамата се събличаха подобно на два бели призрака. Алисън се извърна с гръб към него, за да откопчае сутиена й. След това изтича гола по стълбите, за да включи централното отопление, а когато се върна, запали нощната лампа до леглото, доволна, че под бледата й светлина тялото й изглеждаше с чудесен тен.
Господи, как бе искала да го целуне, да усети докосването на тялото му до нейното, това я караше да се чувства така жива, така желана.
Да, сексът бе наистина добър. Но онова, което ценеше най-много в края на краищата, бе чувството, че е желана, без това да създава някакви затруднения: това бе една приятна близост, „една общност на взаимопомощта и спокойствието“, както се казваше в молитвеника на крал Джеймс. И нищо не можеше да наруши искреното взаимно уважение — дори дребните разправии по незначителни поводи. Съжителството с Дейвид дори й помагаше да се справя по-успешно в работата. Започна да го води със себе си на празненства, организирани от колегите й, като изпитваше удоволствие, докато наблюдаваше как се отнасят жените към невероятния му чар и изисканите му маниери. Започна дори да мисли за женитба и за деца. Всичко продължаваше вече осем месеца, а наближаваше Коледа. Бяха решили да прекарат празниците заедно във Фулхъм. Алисън никога не се бе чувствала толкова щастлива. Човек наистина би могъл да има всичко, ако е късметлия — добра кариера и партньор, който да те кара да се чувстваш превъзходно.
Вече беше четири часът следобед, когато Алисън най-накрая събра сили да напусне апартамента. Първата й мисъл бе да отиде при началника на полицейското управление Манинг. От една страна, несъмнено се нуждаеше от защита. От друга — този опит за убийство със сигурност би трябвало да даде нова насока на случая. Но в края на краищата все пак реши да посети най-напред Куин. Сама. Разпоредбите позволяваха това, ако вторият адвокат, който само даваше съвети на обвиняемия, без да има право да пледира в съда, в момента бе възпрепятстван. Форбс щеше да е възпрепятстван, защото просто нямаше намерение да му казва, че ще посети Куин. Така или иначе тези разпоредби бяха до голяма степен формални, като главната им цел бе да се гарантира достатъчно добре платена работа както за адвокатите с право да пледират в съда, така и за останалите.
След опита му за самоубийство Куин бе държан на силни успокоителни в продължение на седмица, което доста го бе променило. Изглеждаше по-приятелски настроен и в същото време различен: за пръв път долавяше в него нещо повече от сянката на красив и привлекателен мъж. В същото време му бе ужасно ядосана. Отвори бележника си, поставен върху масата, и го погледна, без да му се усмихва.
— Днес е денят, в кой то трябва да престанем с увъртането, Джефри. — Той вдигна объркано очи към нея. — Още в самото начало ти обясних, че ще мога да те защитавам само ако си честен с мен.
— Наистина бях — нима вярваш, че съм ги убил?
— Не, смятам, че си невинен по обвинението в убийство. Но защо се опитваш да скриваш от мен толкова важни други неща, по дяволите? Неща, които биха могли да се използват в твоя защита пред съда? Дойде ми до гуша — или ми разказваш всичко, което би трябвало да зная, сега, още днес, или ще ти се наложи да си търсиш друг адвокат.