Той като че се стресна.
— Не можеш да го направиш. Не е професионално.
— Така ли смяташ? Тогава трябва да знаеш, че заради лъжите ти ми се наложи да направя някои проучвания, които явно доста са разтревожили някакви гадни хора. Тази сутрин се опитаха да ме убият. Бяха поставили бомба под колата ми. Един мой добър приятел загина, а също и друг съвършено невинен случаен минувач.
— Не ти вярвам.
— Най-добре ще е да започнеш да ми вярваш, Джеф, защото това е истина — а дори безкрайната ми отдаденост на клиентите си има своите разумни граници. Едва се отървах да не бъда разкъсана на парчета, така че най-добре ще е да започнеш да говориш. Защо не си ми разказал за убийството на Джеванджи преди осем години? Не ти ли е хрумвало, че участието ти тогава в онзи процес със сигурност има нещо общо с кашата, в която се намираш в момента? Защо дори не ми спомена за процеса срещу Бонифейс? Или за заплахите, които е отправил към вас? В какво по-точно се е забъркала Ники през последната година, дяволите да я вземат? Не обиждай интелигентността ми с тези твои твърдения, че нямаш ни най-малка представа за какво става дума. Защо се опитваш да играеш разни игрички?
Куин като че се ядоса:
— Не съм сигурен, че самият аз разбирам какво става. Споменах на Роджър Диксън за процеса срещу Бонифейс още преди ти да се появиш. Той като че не се заинтересува особено, но все пак предполагах, че ти е дал бележките си.
— Да, така е, но двамата след това сме разговаряли часове наред и ти нищо не ми каза.
— Смятах, че и ти си решила, че това няма значение, че едва ли е свързано със сегашния случай. Какво ли ти пука всъщност — ти не стоиш затворена в някаква дяволска килия по двайсет и три часа в денонощието. Не дишаш мръсен въздух, от който главата непрекъснато да те боли, не ядеш отвратителна храна, от която да ти се повръща или да те присвива стомахът, не се превръщаш постепенно в някакъв получовек или побъркан, без на никого да му пука за това. Съжалявам, бях толкова шокиран, когато ме арестуваха, просто не можех да мисля разумно, не бях на себе си от тревога за децата си…
— Все още сме на същата начална позиция, Джеф — изгледа го изпитателно тя. — Все пак трябваше да ми кажеш — особено ако си излъгал под клетва по време на процеса срещу Бонифейс.
— Какво… — Изглеждаше наистина шокиран.
— Ами не постъпи ли по този начин?
— Откъде ти…
— Прилежно си подготвям домашното, Джеф, като всеки добър адвокат. Жалко е, че ти си толкова мързелив клиент. Но всъщност съвсем не става дума само за Бонифейс и за Джеванджи, нали? Нито за онова, в което се е забъркала Ники? Има още нещо, което се опитваш да скриеш от мен, признай си. И точно там е ключът. Да не би да е свързано с напускането на специализираната болница преди десет години? Защо се случи това, Джеф? Ти си бил само на крачка от получаването на работа като специалист, това би било върхът в професията ти. Какао се обърка? Да не би да са те изхвърлили, задето си се задявал с медицинските сестри или за финансови злоупотреби?
Лицето му потъмня и доброто му настроение в миг изчезна.
— Не се опитах сам да се убия преди известно време, вярваш ли ми за това?
— Да, напълно. — Но дълбоко в себе си Алисън като че не бе напълно убедена. — Джон ми каза, че си му обяснил, че са те нападнали.
— Да, бях нападнат. Опитаха се да ме убият. Тук, вътре. В самия затвор.
— Кой се опита да те убие?
— Нямам представа. Наистина е така, но от месеци ми отправяха заплахи. Знам, че това може да ти прозвучи налудничаво, Алисън, но аз не съм луд. Съвсем честно ти казвам, че нито знам кой го правеше, нито защо.
— Не ме прави пак на глупачка, Джеф. Никой не би те заплашвал, ако не е сигурен, че знаеш за какво става дума — кажи ми какво е станало?
— Вероятно смятат, че знам нещо компрометиращо — и че съм го споделил с теб. Защото се опитаха да убият и двама ни.
Тя си пое дълбоко въздух. Чудеше се как да го притисне.
— Само че не им провървя и се провалиха. Добре, мога да приема, че в това има някаква логика. Но не бих могла да те защитавам на тази основа. Трябват ми още някои факти.
— Иска ми се да ги знаех.
— На мен също. Да започнем тогава с онова, което наистина знаем. По какъв начин те заплашваха тези мистериозни твои врагове, имам предвид, преди да бъдеш арестуван? С насилие ли?