Макар че бе допуснат вътре, Тейлър не получи разрешение да се срещне с Куин. Диксън бе преведен през вратата, която се затвори автоматично след него.
— Настоявам да се срещна веднага с клиента си — обяви той, щом попадна в тесния коридор, сякаш говореше и на шестимата души едновременно.
Един от полицаите се приближи към него.
— Вие сте?
— Господин Диксън, адвокат на доктор Куин.
— Аз съм дежурният от охраната. Ще проверя при началника.
След десетина минути Диксън влезе в килията. Куин вдигна очи и видя някакъв висок, добре изглеждащ млад човек, с малко момчешка красота, който, независимо от това внушаваше доверие.
— Аз съм Роджър Диксън — засмя се той. — Вече не сте сам.
Джефри Куин въздъхна с облекчение и в следващия миг избухна в сълзи.
3
Куин бе преместен вече в затвора „Хорфийлд“, когато Алисън Хоуп бе утвърдена за негова адвокатка, която да го представлява в съда. Бе прекарал в затвора цели шест седмици и когато го доведоха в стаята за разпити, лицето му бе сивкаво и напрегнато. „Хорфийлд“ бе стар затвор, тухлените му стени бяха боядисани в мръснозелено, а единственият прозорец във всяка от килиите бе покрит с желязна решетка и се намираше високо горе, близо до тавана. По-голямата част от светлината идваше от слаба флуоресцентна лампа. Този човек може и да е бил лекар с най-впечатляващата практика в Ейвънмаунт, помисли си тя, но в момента беше съсипан. Не, дори по-лошо от това, бе пречупен, сломен, и то още преди да се е стигнало до процес. Носеше раирана затворническа риза под сакото на измачкания си костюм, с който вероятно е бил облечен в момента на арестуването му. Бяха му взели вратовръзката и връзките на обувките. Знаеше, че е в тъй нареченото болнично крило, където му правеха проверка на всеки петнайсет минути, точно както се постъпваше с всички арестувани, обвинени в убийство. Само това бе достатъчно, за да стигне човек до пълна параноя.
— Седнете, моля — усмихна му се окуражително адвокатката.
Настаниха се от двете страни на масата, чиято пластмасова повърхност бе осеяна с кафеникави кръгчета, останали от чашки с кафе. Куин бавно вдигна глава и я погледна: видя дребна, жизнена жена, някъде над трийсетте, с буйна черна къдрава коса, лек загар на лицето и блестящи кафяви очи.
— Казвам се Алисън Хоуп, адвокатка съм. Помолиха ме да ви представлявам, ако вие желаете това — заговори тя с типичния акцент на Абърдийн.
— Да — отвърна веднага Куин. Разбираше, че отчаянието е опасно състояние и може би това е последният му шанс, за да не потъне в него. Но дали тази жена говореше истината? Можеше ли да й се довери?
— Бил Тейлър ми каза, че ще дойдете. Но защо се забавихте толкова много?
Алисън посочи към младия мъж, който седеше от третата страна на масата.
— Тук присъства вашият адвокат Роджър Диксън, който с бил с вас по време на първоначалните разпити в полицията. Това е обичайната практика в нашата система. Сега той ме помоли да ви представлявам в съда.
— Добре — измърмори Куин и за пръв път я погледна в очите. Тя бе направо шокирана. Знаеше, че е само на четирийсет и една година, освен това веднага се виждаше, че съвсем не е изглеждал зле. Имаше чудесно телосложение преди десетина години със сигурност е бил красавец. Но сега лицето му бе бледо и изпито, а очите му бяха хлътнали като на старец и силно зачервени. Под тях имаше тъмни кръгове. Болката и страхът, които се четяха в тях, бяха наистина ужасяващи.
— Казаха ми, че сте добра, дори надзирателите в затвора го признават. Но искам да се отървете от него. — Кимна към Диксън. — Този гадняр най-спокойно си седеше на стола, докато полицаите ме притискаха, а след това изчезна и не му видях очите повече, макар че всеки ден настоявах да го извикат. — Куин замълча за миг, на лицето му се появи дори малко учудено изражение, сякаш си даваше сметка, че най-накрая е дошъл на себе си, че е успял да вземе някакво решение за пръв път след тези ужасни шест седмици.
Алисън въздъхна. Много добре разбираше. Диксън беше приятен млад мъж, който непрекъснато се въртеше из изисканите клубове в града, за да си създава име на преуспяващ адвокат. Но в професионалните среди всички знаеха, че е некадърник. Погледна към него и забеляза, че момчешкото му лице се изчерви.