— Винаги ли излизаш към осем?
— Не, тази сутрин бях закъснял — обикновено тръгвам в седем и половина, за да съм в болницата до осем.
— А–ха. И какво се случи?
— Бързах за работа. Ники крещеше — настояваше да се прибера по-рано вкъщи, защото искала да излиза с приятелки. Реших, че по-скоро има среща с някой тип, и й обясних, че нямам представа до колко часа ще продължи последната ми операция за деня. Започнахме да се караме.
— Значи се скарахте?
— Да.
— Ти удари ли я?
— Разбира се, че не. Просто крещяхме, докато накрая излязох и треснах вратата след себе си.
— Полицията е открила следи от твоята кръв по вратата на парния котел. Сравнили са ги с взетите от теб проби. Всичко съвпада.
— Знам.
— Според тях кървавите следи са от скоро, някъде точно от времето на смъртта на Ники. Полицаите твърдят, че сигурно си се порязал, докато си се опитвал да се отървеш от трупа й.
— Знам. Но това са глупави измислици.
— Добре де, обясни тогава как се е оказала кръвта ти там.
— Порязах си ръката, докато сечах дърва.
— Кога?
— Не си спомням точно, но може би ден-два преди изчезването на Ники.
— Добре, Джеф — въздъхна Алисън. — Значи излезе от къщи и тръгна за работа?
— Ами къде другаде?
— Позвъни ли у дома през този ден? За да се опиташ да пооправиш нещата? Или може би за да продължиш започнатия спор?
— Не. Но се прибрах някъде към седем вечерта.
— Това рано ли е?
— О, да, особено като се има предвид, че беше петък.
— И какво откри?
— Къщата беше заключена, Ники беше изчезнала. Децата също.
— Беше ли ти оставила бележка?
— Не. Абсолютно нищо.
— Но си бе взела дрехите и разни други неща?
— Да, дрехи, гримове, също и уокмените на децата. Всичко, от което биха имали нужда за неколкодневно пътуване.
— Но ти нямаше ни най-малка представа къде са отишли?
— Предположих, че просто е заминала с децата — правила го е и преди — смятах, че най-вероятно е отишла в лятната вила, която родителите й ни подариха, намира се в Дорсет. Затова веднага се насочих натам с колата, защото няма телефон и не можех да позвъня и да проверя дали са пристигнали.
Алисън спря да записва.
— След като бракът ви е бил приключил, защо толкова си се разтревожил? Не ти ли беше приятно, че ще си останеш сам вкъщи?
— Не исках да изгубя децата си — безпокоях се, че може би ще се почувстват объркани и уплашени.
Адвокатката кимна.
— Добре. Значи отиде с колата до Дорсет, но тя не беше там, така ли?
— Не, вилата беше заключена и за миг се почувствах като пълен глупак. Бях прекарал тежка седмица, бях направо изцеден, освен това вече се беше стъмнило и валеше като из ведро. На всичкото отгоре си бях забравил и ключовете. Но както и да е, счупих един от прозорците, промъкнах се вътре и си легнах. Веднага съм заспал. Тръгнах си някъде около пет сутринта.
— Обратно към Бристол?
— Не. Вече бях напълно сигурен, че Ники е отишла при сестра си — тя и семейството й живеят в Йоркшир Моорс, северно от Пикъринг.
— Но дотам са някъде около шестстотин километра — обади ли се предварително, за да провериш дали наистина са в къщата?
— Не, искаше ми се да се появя най-неочаквано, да си прибера децата, а на нея да кажа, че с брака ни е свършено и повече не мога да понасям всичко това.
— Значи си бил доста ядосан?
— Бях направо бесен, кръвта пулсираше силно в слепоочията ми. Тази егоистична кучка, докато бяхме женени, не бе работила нито ден, а в същото време можеше да си позволи неща, за които повечето хора са готови да дадат дясната си ръка. Вярно, че и аз имах известна вина за провала на брака ни, непрекъснато трябваше да работя, вечно отсъствах от къщи, макар че нямах кой знае какъв избор. Но вече ми бе дошло до гуша от нейния егоизъм и от непрекъснатите й капризи. Да, бях наистина страшно ядосан.
— Сигурен ли си, че не си я видял? Че не си се нахвърлил върху нея?
Замисли се за миг, после тръсна глава.
— Не, нищо подобно не се е случвало. Не знам как точно щях да постъпя, ако я бях открил, но когато пристигнах в Йоркшир след седемчасово шофиране, тя не беше там. Сестра й не беше я виждала, нито се бе чувала по телефона с нея от две седмици. Поне така твърдеше.
— И какво стана после?
— Ники явно бе говорила доста на Кейт за това какво мръсно копеле съм. Тя дори не ми предложи чаша чай. Бях твърде уморен, за да тръгна с колата обратно, затова останах там през нощта.