Выбрать главу

Ханс Улрих Фон Кранц

 Тайните на Третия райх. „Аненербе“ — секретният проект на Хитлер

Бащата на фон Кранц, офицер в СС1, бил причастен към най-секретните проекти на Третия райх, чиито тайни пазил през целия си живот. След войната избягал в Аржентина, за да се скрие от съдебно преследване. Едва след смъртта на своя баща синът узнал каква ужасяваща документация се съхранявала в семейните архиви.

Тази книга разказва за секретния проект „Аненербе“2 („Наследството на предците“), за връзката на нацисткото ръководство с окултните сили, за секретната база в Антарктида, за научните изследвания, чиито резултати не били надминати дори двадесет години след края на войната. Тайните на „Наследството на предците“ пазели и победителите, и победените, защото тези тайни били способни да взривят напълно установената представа за нацистката империя.

Предговор от издателството

Днес в серията „Лабиринти на истината“ ви представяме нов автор — Ханс Улрих фон Кранц. Смятаме, че засега името му нищо не говори на читателя. Книгите на Кранц, посветени на най-тъмните страни от историята на Третия райх3, досега не са превеждани на руски (и на български език). А и на Запад не са много известни — и учените-изследователи, и средствата за масова информация се стараят с всички възможни начини да премълчават сензационните открития, които Кранц прави в книгите си. На издателите, които се опитват да ги издават, се оказва сериозен натиск, за да се откажат от намерението си. Малкото книги, които все пак излизат, научното общество се опитва да представи като евтино жълто четиво.

Но това — на Запад. В родината на изследователя — Аржентина, а също и в цяла Латинска Америка — книгите му предизвикват истински фурор, за дълго заемайки първите места в рейтинга на най-популярната историческа литература.

Не съвсем характерна за аржентинец фамилия, ще каже читателят. И ще бъде съвършено прав. Фон Кранц е етнически немец, чийто баща, офицер от СС, след Втората световна война избягал в Аржентина, за да се скрие от съдебно преследване или, което било къде по-опасно, от разправа без съд и следствие. По волята на съдбата той се оказал причастен към най-секретните проекти на Третия райх, чиито тайни пазил цял живот. Едва след смъртта на своя баща синът узнал каква ужасяваща документация се съхранявала в семейните архиви. От този момент добропорядъчният буржоа се превърнал в неуморим и талантлив изследовател, истински преследвач, търсач на сензационни тайни.

Ако прочетете книгите на Кранц и после видите снимката му, ще изпитате твърде странно усещане. Прелиствайки страниците им, си представяте автора им млад, стегнат човек с волеви черти на лицето и стоманен поглед — с такава завладяваща динамика и интрига е изпълнен всеки ред на книгите му. От снимката му, обаче, ви гледа обикновен петдесетгодишен човек — загорял блондин с прошарена коса, склонен към пълнеене, със спокойно, невъзмутимо лице. Подобно „раздвоение на личността“ съвсем не е случайно. Фон Кранц бил принуден дълги години да води фактически двоен живот, докато не се решил да издаде първата си книга (която вие, уважаеми читатели, сега държите в ръцете си). И едва ли някой би могъл да заподозре, че под външността на примерен буржоа, на типичен мениджър от средна ръка или на университетски професор се крие човек, готов да разруши стереотипите и да извади на бял свят факти, които старателно са се премълчавали или скривали.

Ние издаваме тази книга и затова че темата за тайните на Третия райх сега е много популярна. За съжаление, рафтовете на книжарниците са запълнени предимно с недобросъвестни имитации, бездарни измислици по нея. За разлика от тази продукция, която езикът не се обръща да назове другояче, освен отпадъчна хартия, книгата на Кранц въпреки живия и увлекателен стил на изложението е истинско сериозно изследване, базирано на богат фактически материал.

Впрочем — да спрем дотук и да ви оставим, уважаеми читатели, насаме с блестящото произведение на Кранц, което, без съмнение, ще ви накара да погледнете поновому на много, всъщност, отдавна известни факти.

Слово към читателя

„Син на есесовец“ — това прозвище ми се лепна още в най-ранното ми детство. Тогава не разбирах какво означава, но не се обиждах — казваха го обикновено без всякаква злоба или презрение. В тихата, безгрижна Патагония световната война изглеждаше, както и всичко ставащо в Европа, като нещо далечно, почти нереално. При това повечето от онези, с които общувах през детските си години, бяха жители на селища с немски колонисти, в едно от които беше родена и моята майка, и където през далечната четиридесет и пета година беше пристигнал моят баща.

вернуться

1

SS (от съкращението на немското Schutzstaffel — „охранителен отряд“) — голяма паравоенна (съставена от цивилни лица, преминали военно обучение) организация, един от важните компоненти на нацистката партия в Германия, създадена през 1920 година като военизиран корпус за охрана на висшите функционери на партията. Членовете на СС се наричали есесовци. Съставът на организацията се набирал на расов и идеологически принцип. Най-дългогодишният ръководител на СС бил Хайнрих Химлер — от 1929 до 1945 година. — Бел.прев.

вернуться

2

Аненербе (нем. Ahnenerbe — „Наследството на предците“, пълното наименование е „Немско сдружение за изучаване на древната германска история и наследството на предците“) — организация, съществуваща в Германия от 1935 до 1945 година, създадена за изучаване на традициите, историята и наследството на германската раса, за окултно-идеологическо обезпечение на Третия райх. Първоначалната цел била да се докаже теорията за расовото превъзходство на германците чрез исторически, антропологически и археологически изследвания. От 1 януари 1942 година „Аненербе“ влязло в състава на СС и цялата му дейност била преориентирана за военни нужди. Така възникнал Институтът за военни изследвания към Третия райх. Впоследствие международният трибунал в Нюрнберг признал „Аненербе“ за престъпна организация, а ръководителят й Зиверс бил осъден на смърт и обесен. — Бел.прев.

вернуться

3

Третият райх (Третата империя, Третата държава) е неофициалното наименование на Германската държава от 24 март 1933 до 23 март 1945 година. В литературата и историографията Третият райх е известен и като „нацистка Германия“, която в този период е тоталитарна държава с еднопартийна система и доминираща идеология-национал-социализма. — Бел.прев.