Така след своите странствания Глауер се върнал в Турция вече с дворянска титла. Там той водел не двойно, а тройно съществуване: работел като скромен учител в еврейска колония и същевременно бил посредник на швейцарски и немски фирми. В частност, именно с негово участие бил разработен проектът на знаменитата Багдадска железница. През 1910 година току-що произведеният фон Зеботендорф създал своя мистична ложа, основаваща се в еднаква степен на традициите на източните ордени и европейското масонство.
Теоретично влизането в този орден било свободно за всички: християни, мюсюлмани, евреи. На практика орелът, ракът и щуката19 трудно се побирали „под един покрив“ и Зеботендорф бързо разбрал, че по този начин трудно ще постигне успех. През 1913 година оставил ордена под попечителството на един от своите немногобройни ученици и се върнал в Германия. През 1915 се оженил за някоя си Берта Ана Ифланд, притежателка на достатъчно голямо състояние. Това му било добре дошло, тъй като финансовото положение на Термуди силно се влошило. Службата в армията благополучно избегнал поради това, че имал турско поданство и през 1916 година се заселил в един от прекрасните баварски курорти.
Вероятно друг на негово място би се успокоил с това. Но спокойният живот не бил по вкуса на Зеботендорф. И когато в ръцете му попаднала една вестникарска реклама за някакъв Германски орден, чиято цел била да постигне расова чистота за немците, той незабавно се свързал с ръководството на тази организация.
Глава на ордена бил някой си Херман Пол. С него Зеботендорф твърде бързо намерил общ език. Основна роля изиграло увлечението им по езотеричните практики и древногерманските руни20. Руните, смятал Пол, били магическа писменост на древните арийци, чиито наследници били германците. Но расовата им чистота се нарушила поради смешението със семитите и руните се оказали позабравени. Само малцина аристократи на тялото и духа пазели в кръвта си гените на древните арийци. Задачата на ордена била да събере тези хора заедно, за да възстановят могъщата древна раса. Идеята се харесала на Зеботендорф и той с радост се съгласил да стане глава на баварския клон на Германския орден. През цялата 1917 година той пътувал по Бавария, агитирайки подходящите кандидати да встъпят в редиците на ордена. Постепенно се събрали много хора и нашият герой преминал към провеждане на редовни срещи и лекции.
Впоследствие предложил на Пол да издават месечно списание, което било прието с голямо въодушевление. Успехите на баварския клон били потресаващи: броят на членовете в поверената му територия бил шест пъти по-голям от централния клон в Берлин! Постепенно Пол бил принуден да отстъпи на заден план.
Един от членовете на ордена бил забележителният летец, знаменитият ас-изтребител Херман Гьоринг. Това било твърде ценно постижение за Зеботендорф, който смятал Гьоринг за един от най-добрите си ученици. Именно благодарение на запазилата се документация на Гьоринг ние имаме достатъчно сведения за дейността на Германския орден. В частност, бъдещият нацист № 2 описал церемонията при встъпването в ордена на нови членове така:
Церемонията започваше с меките звуци на хармониума, братята изпълняваха хора на пилигримите от „Танхойзер“ на Вагнер. Ритуалът започваше по здрач, братята изпълняваха жест, символизиращ свастика, Майсторът им отговаряше. После Майсторът на церемонията въвеждаше в залата неофитите, облечени в мантии на странници, със завързани очи. Майсторът им разказваше за Чашата на свещения Граал, послушниците сваляха мантиите и превръзките от очите си. Майсторът се приближаваше до неофита и извършваше магически действия с копието на Вотан21, рицарите кръстосваха над него своите мечове. Звучаха въпроси и отговори под съпровод на музиката от „Лоенгрин“, после послушниците полагаха клетва за вярност. „Горски елфи“22 обкръжаваха посветените и като нови братя ги водеха към Чашата на Граала, където гореше свещеният огън на певеца.
През това време в Германия все по-голямо влияние придобивали социалистите. Зеботендорф ги определял като главната заплаха за националното движение и затова смятал за необходимо с всички достъпни средства да се борят с тях. Но ето ти проблем — малката аристократична ложа нямала никакви подръчни средства да се мери с многохилядните „червени“ тълпи. Нещо повече, след няколко десни митинга с възхвала на кайзера, германската раса и водещата се война Германският орден се оказал под внимателното наблюдение на работническите вождове. Толкова внимателно, че Зеботендорф бил принуден да смени наименованието на своята (да-да, към този момент вече напълно негова) организация. Не му се наложило дълго да мисли.
19
Орел, рак и щука — в оригиналния текст е употребен близък по смисъл израз от немска народна приказка. За да предадем по-точно този смисъл, го заменихме с аналогичен израз на български език. — Бел.прев.
20
Руни се наричат буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера. С навлизането на християнството руните били изместени от латиницата. — Бел.прев.
21
Вотан — върховно божество на древните германци, известно още като Один. Вотанизъм или одинизъм е расова религия. Като философско и религиозно течение вотанизмът (одинизмът) се формирал в началото на 30-те години на XX век във Ваймарската република. През последните години придобива все по-голяма популярност в САЩ и някои европейски страни. — Бел.прев.
22
Елфи — митологични същества от фолклора и митологията на германските народи. Изобразявани са като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера. — Бел.прев.