Едва преди 12 хиляди години Земята получила нов спътник — днешната Луна. Тя била много по-голяма от всички предишни и под нейното въздействие светът започнал стремително да се променя. Променила се дори формата на планетата. Цивилизацията на атлантите изчезнала за една нощ. Моретата прелели към полюсите и започнала нова ледникова епоха. Така се извършил Всемирният потоп, за който се говори в Библията. А текстът на Апокалипсиса е съвсем точно пророчество, отнасящо се за катастрофите, очакващи нашата планета!
След началото на новата ледникова епоха върху отломките на предишните култури се родила нашата човешка цивилизация. Всички ние сме плодове на мутации и деградации на великаните, загинали при потопа. Но различните раси деградирали в различна степен. Светлокосата арийска раса била най-близо до легендарните атланти. Останалите народи вървели към израждане и само арийците се опитали да достигнат минали висоти. Това, разбира се, предизвикало всеобща завист и образуваната от упадъчни раси юдохристиянска цивилизация правела всичко възможно да удържи арийците в своите окови. Тя ги накарала да забравят своето велико минало; но това, което бил загубил разумът, се мяркало някъде дълбоко в подсъзнанието.
Завладяващо, нали? И още как! А сега си представете как тези фантазии са действали на слушателя, когато пред тях излизал лично Хорбигер, надарен с блестящо красноречие. Още повече че хорбигерианците привеждали като доказателство на своите теории маса исторически и псевдоисторически факти. Например древните китайски сказания, които изобразявали Луната като огромен леден дракон, заплашващ всичко живо на земята. Или свещените книги на загадъчните коренни жители на Южна Америка — толтеките, в които историята на Земята се описвала в пълно съгласие с теорията на Хорбигер. И още — новогвинейските каменни фигури, високи десет метра, точно повтарящи облика на древните гиганти; и легендите на аборигените, разказващи, че именно така са изглеждали техните далечни прадеди.
Учението на Хорбигер успешно вървяло ръка за ръка с нацистката доктрина до определен момент. А после го постигнала участта на всички, които се опитвали да претендират да споделят с фюрера неговия успех. Следите на основателя на учението се губят. Може би, ако бях отделил по-голямо внимание на неговата съдба, щях да успея да открия истината за кончината на Хорбигер, но за това щяха да отидат няколко месеца или дори години. Ето защо реших да се задоволя с формулата, която се съдържаше в досието на немската криминална полиция: „Изчезнал безследно“. Така завършил пътят на човека, когото нацистите наричали Коперник на XX век.
Какво станало с основаната от него школа? Тя продължила да съществува, но вече в рамките на нова, нацистка наука. И макар че в крайна сметка нейното положение се оказало почти маргинално и хорбигерианците преживявали само благодарение на непрестанната подкрепа на всесилното СС Хитлер по стар навик се вслушвал в техните предсказания, особено в онези, които се отнасяли до времето. За което в крайна сметка си платил: през 1941 година, преди нападението на Съветския съюз, фюрерът дълго се консултирал с учениците на стария безумец: какво се очаква от предстоящата зима? И отговорът бил единодушен: зимата ще бъде една от най-топлите и меки за целия XX век! И Хитлер, убеден, че е сключил съюз със студа, не осигурил армията си с топло обмундироване. В резултат войниците на вермахта, достигнали почти до самата Москва, станали жертва на декемврийския студ. Смазката в оръжието замръзвала, войниците полудявали от студа, напълно губейки боеспособност. И само фюрерът, отказващ да вярва в действителността, крещял, че „вечният лед“ ще му помогне да преодолее всеки противник…
И така, четири досиета лежаха пред мен. За няколко години съществено ги допълних. Разбира се, някои нюанси останаха скрити, но главното разбрах: Хитлер не е бил сам. Редом с него е имало много хора, които ръководели фанатичния глава на нацистите, насочвайки дейността му в определено русло, внушавайки му определени идеи. Всички те недооценили мощта на своя партньор, съумял постепенно да се избави от тях и да върви по своя път. Ролите се сменили: марионетката станала кукловод, ловко използвайки способностите и талантите на онези, които се опитвали да претендират за главната роля, на всички мистично настроени интелектуалци.
Но дори това не беше най-любопитното в цялата история. Не разбирах защо ролята на Ланц, Хаусхофер, Зеботендорф и Хорбигер не се споменава в книгите, посветени на нацизма, защо за тях не се намират и два реда в гигантския куп литература, посветена на Третия райх. Може да се разбере защо тяхната роля се премълчава в хитлерова Германия; фюрерът не търпял до себе си конкуренти. Но защо за тях нищо не се споменава и след войната?