Рутина и липса на любопитство на изследователите? Или тези хора бяха ключът към някаква тайна, която беше по-добре да се скрие от човешките очи?
За да изясня това, продължих своите разследвания. Пътят ми минаваше през института „Аненербе“, или „Наследството на предците“, в който, както скоро стана ясно, беше работил и моят баща.
Глава 2
Раждането на „Аненербе“
Моят баща, както вече стана дума, не обичаше особено да говори за своите изследвания. Когато го питах за това, той отговаряше твърде уклончиво: „По принцип, сине, се занимавам със същото, с което се занимавах и до тридесет и трета. Древна история, руническо писмо, обичаите на германците — всичко това Химлер взе под своя опека. Тогава ръководител ни беше Херман Вирт…“ Това име, впрочем, чух от баща си един-единствен път. Ако го споменах, той млъкваше.
Тогава бях на петнадесет години и бях любопитен да узная повече по всякакъв начин. Разбира се, не успях да намеря никакви сведения в литературата за господин Вирт. И реших да използвам един метод, за който бях чел в един евтин детективски роман. Методът беше, както сега разбирам, откровено хулигански, но сработи. И още как сработи…
Чичо Олаф, Олаф Вайцекер, помня от най-ранното си детство. Беше стар приятел на баща ми — познавали са се още от средата на 30-те години, при това, както основателно подозирах, благодарение на общата тема на изследванията си. Той живееше недалеч от нас и често ни идваше на гости. За пореден път чичо Олаф се появи на прага на дома ни два дни след паметния разговор с баща ми, в който спомена името на Вирт.
Баща ми не беше вкъщи и с правата на стопанин светския разговор с чичо Олаф започнах аз. След като поговорихме на общи теми, аз просто изтърсих: „Чичо Олаф, имате ли някакви книжки по древна германска история? Да речем, от тези, които е писал Херман Вирт…“ Не успях да завърша. Чичо Олаф пребледня, хвана ме здраво за рамената и ме погледна в очите. „Какво знаеш за Вирт?“ — изрева той. Разбирайки по смутената ми физиономия, че наистина нищо не знам освен името му, той ме пусна, усмихна се и каза: „По-добре нищо да не знаеш за него“. Изглежда не беше казал нито дума на баща ми за това произшествие, а и аз повече не заговорих на тази щекотлива тема.
И сега на масата пред мен лежи лист хартия — пожълтяла обява, в която пишеше за откриването в Мюнхен на 23 юли 1933 година на изложбата „Дойче Аненербе“ — „Наследството на немските предци“. В качеството на организатор се посочваше професор Херман Вирт. Да-да, именно така. Тайнственият и могъщ институт беше видял бял свят благодарение на една обикновена историческа изложба. Впрочем, не толкова обикновена…
Всичко започнало от една изложба…
И така, на 23 юли 1933 година изложбата „Дойче Аненербе“ била тържествено открита. Какво можели да видят посетителите, привлечени от шумната реклама? Твърде много интересни експонати. Честно казано, и аз с удоволствие бих отишъл на такава изложба. Но доколкото това беше невъзможно физически, нека мислено да се разходим из залите й.
Да започнем с всевъзможните рунически надписи. Руните са древногерманска азбука — изобщо, били са на почит при всички немски националисти, а при хитлеристите — особено. Те били твърдо свързани с „чистата раса“ и затова по всякакъв начин състарявали тяхната възраст. Сред руните, представени на изложбата, имало такива, които, според твърденията на изследователите, били ни повече, ни по-малко на 12 хиляди години (за справка: по данни на съвременните учени писмеността на Земята се е появила не повече отпреди 5–6 хилядолетия). Експонатите, които Вирт демонстрирал на посетителите, били събрани от цялата планета — от пясъците на Палестина до пещерите на Лабрадор. И това, според мнението на изследователите, било допълнителен аргумент в полза на теорията за господството на арийската раса над цялата планета.
Освен това там били представени различни поразяващи въображението артефакти. Древно оръжие, вкаменелости със странна форма, които буйната фантазия на организаторите на експозицията превръщала в оръдия на труда на древните арийци. Изложбата трябвало да покаже, че германците първи в света са преминали към сложно земеделие, първи са се научили да боравят с металите и са усвоили занаятите, у тях по-рано от всички се появило изобразителното изкуство. Не било учудващо, че покрай обикновените посетители към изложбата проявили голям интерес и нацистките вождове.