Пръв посетил „Дойче Аненербе“ Рихард Даре — един от водещите идеолози на НСДАП, отговарящ в партията за древната история и почвеническата теория. Нелош икономист, познавач на селското стопанство, увличащ се от антропологията, Даре пристигнал на мероприятието на Вирт заедно с Фридрих Хилшер, езичник и окултист, който никога не членувал в НСДАП, но се ползвал сред членовете й с огромно уважение. Именно те, след като подробно се запознали с експозицията, я препоръчали на всесилния райхсфюрер на СС Хенрих Химлер.
На 30 Юли Химлер посетил изложбата. Без преувеличение може да се каже, че този ден бил един от най-съдбоносните в германската история през последните десетилетия. Райхсфюрерът, изпитващ нездрав интерес към романтичните древни сказания, бил буквално потресен от видяното. А хитрият Вирт, който знаел как да направи впечатление, пробутвал на знаменития гост все нови и нови уникални артефакти. Например „Хроника на Ура-Линда“, книга, намерена през XVIII век и дълги години смятана за фалшификат. Тя разказвала за живота на древните германски племена, какъв бил той преди няколко хилядолетия. Хрониката била написана на старохоландски език, излязъл от употреба през XIII век и да се подправи този език практически било невъзможно! Но съдейки по стила, книгата била не оригинал, а превод от някакъв по-древен, вероятно, завинаги загубен оригинал! А ето и ръкохватка на меч, покрита с руни. Мечът бил намерен между пластовете на почва, чиято възраст била повече от 6 хиляди години! Значи германците още тогава са умеели да изготвят оръдия от желязо и са познавали руническото писмо!
Химлер нямал навика дълго да размишлява. В средата на август направил предложение на Вирт, на което той не можел да откаже, още повече че отдавна и с нетърпение го очаквал. Предложили му на базата на фондовете на изложбата и организационния й комитет да създаде институт „Наследството на предците“ („Аненербе“). Задачата на института щяла да бъде изучаване на всичко, което било свързано с историята, културата, езика и традициите на древните германци. Ръководител на „Аненербе“ станал самият Вирт, негов заместник — споменатият вече Хилшер. На първо време финансирането на института се извършвало от бюджета на Министерството на селското стопанство, глава на което бил не кой да е, а Даре. Химлер негласно осъществявал ръководството на цялото начинание.
Първата работа на „Аненербе“ била да се заеме с монополизацията на древногерманските изследвания. В течение на няколко месеца той интегрирал в състава си всички научни групи, занимаващи се със сходна проблематика. Там, където това било невъзможно (например в катедрите на големите университети), практически възниквали филиали на „Наследството на предците“. С една дума, Вирт действал на принципа: „Ако планината не можела да отиде при Мохамед, то Мохамед отивал при планината“. Именно по такъв начин под негово ръководство преминал и моят баща. През 1937 година „Аненербе“ се състоял от почти половин стотица институти. Именно тогава Химлер го взел под свое еднолично ръководство, включвайки го в структурата на СС. Всички сътрудници на „Наследството на предците“, започвайки от самия Вирт и завършвайки с обикновените лаборанти, автоматично получили есесовски звания, при това твърде високи.
От този момент „Аненербе“ започнал все повече да се отклонява от строго научните изследвания. Отклоняването към духа, мистиката и магиите все повече се увеличавало. Независимо от това, че в програмните си документи „Наследството на предците“ заявявало за пълната научност на всичките си изследвания, окултните практики като нов отрасъл на знания били достатъчно здраво вградени в структурата на института. За работата на „Аненербе“ били изразходвани огромни средства — повече, отколкото американците похарчили за своя „Манхатънски проект“ (който, ще открехна завесата на тайната — завършил с неуспех). Изследванията се водели с колосален размах, милиони марки се прахосвали, от гледна точка на рационалния човек — за пълни глупости. Нима „Аненербе“ действително се оказал голяма и безполезна играчка, предмет на разкоша за вождовете на нацистката империя? Нима трудът на хиляди хора и огромните средства се насочвали за химерни цели и не давали никакъв ефект? Ако се вярва на някои научни книжки, издадени след войната, така е и било. Но аз някак си не им вярвах…
Интересна и тайнствена ми се стори още една фигура, свързана с „Аненербе“. След преминаването на института в структурата на СС бил назначен негов управител — стандартенфюрерът от СС Волфрам Сиверс, човек с университетско образование, който трябвало да играе ролята на „свързочник“ между учените и Химлер. Тази роля той изпълнявал твърде успешно, без да остава повърхностен наблюдател, а прониквайки дълбоко в работите на института. Там го приемали като свой, защото Сиверс бил ученик на Фридрих Хилшер! Огромен чернобрад човек с пронизващ поглед, за дълги години той останал символ на „Аненербе“. Но дори и това не е най-интересното. Най-интересното е по какъв начин Сиверс приключил дните си. А завършил живота си той на бесилката с присъда на Нюрнбергския трибунал.