Ланц разработил и специална униформа за членовете на ордена. Одеянието им представлявало бяла сутана12 с островръх капишон (съществува силно подозрение, че Ланц го е заимствал от американския Ку-клукс-клан), украсена с червен кръст. Размерът и формата на кръста зависели от ранга на притежателя на дрехата. Приорите имали златен жезъл, напомнящ маршалския. Всеки член на ордена имал свой герб, както и всеки член на филиалите му. Гербовете се утвърждавали лично от Ланц и в основата им трябвало да се намира гербът на ордена. В частност, в тях непременно трябвало да присъстват ангел и фавн13. При встъпване в ордена всеки брат приемал ново име.
И така, орденът на Либенфелс процъфтявал. Но само Либенфелс ли е имал заслуга за това? След като проучих някои материали, скрити много по-добре от другите, дойдох до извода, че това съвсем не е било така. Нещо повече, макар че бил основан през 1905, през първите две години водел жалко съществуване. Едва през 1907 настъпил необясним прелом. Положението на ордена рязко се подобрило, заедно с това се подобрило и финансовото му положение. Ланц се сдобил с древния замък Верфенщайн, романтична средновековна руина, разположен върху отвесна скала над самия Дунав. Тогава в ордена започнали да се стичат нови членове, за него заговорили в придворните кръгове. Каква била причината?
Отговора намерих на съвсем неочаквано място — в биографията на австрийския император Франц-Йосиф, издадена през 1926 година във Виена. Авторът, съдейки по всичко — австрийски социалист, ругаел, без да подбира думите, династията на Хабсбургите и, в частност, споменавал, че наследникът на престола, ерцхерцог Франц Фердинанд, „покровителствал мистичните псевдорелигиозни ордени“. Освен творението на Ланц други подобни ордени във Виена по това време нямало. Логично е да се предположи, че по някакъв начин Либенфелс се е срещнал с ерцхерцога и е спечелил покровителството му, поради което станал популярен в придворните кръгове.
Скъпо бих платил да можех да погледна банковите сметки на ордена и да проверя откъде са идвали парите за мистичните прищевки на Ланц. За съжаление, засега те бяха недостъпни и едва ли ще станат достъпни в близко бъдеще. Работата е там, че финансовите му дела се водели не как да е, а от световноизвестни швейцарски банки, които, както е известно, свято пазят своите тайни. Очевидно онези, които давали пари на ордена „Новите тамплиери“, съвсем не са искали някой да узнае за това.
Но да се върнем в 1907 година, когато Ланц тържествено се настанил в своя замък и започнал, както се полага на добър стопанин, да се занимава с интериора му. Над кулите на замъка се извисили два флага: на единия бил изобразен гербът на Либенфелс, а на другия — червена свастика14, обкръжена с четири сини цвята на златен фон. Ланц заимствал свастиката от символиката на древните индоевропейски племена, които той смятал за истински арийци. Изобщо той не правел изключение: много подобни движения избирали свастиката за своите знамена. От 1908 година в замъка започнали да се организират фестивали, които привличали многобройна тълпа зрители. В качеството си на организатор на шоу Либенфелс бил ненадминат (в този смисъл Хитлер щял да стане негов достоен наследник). Костюмираните празненства се съпровождали с представяне на митологични сцени под съпровод на музиката на Вагнер и завършвали с концерти и фойерверки.
Ланц приветствал първата световна война като „битка на арийската раса“. Наистина самият той не бил на фронта, въпреки че възрастта му напълно позволявала това. Другите членове на ордена се сражавали в редовете на австрийската и германската армии, което, впрочем, не ги спасило от неминуемо поражение. След войната орденът успял да спечели още по-голям авторитет — неговата идеология привличала все нови и нови привърженици, разочаровани от християнството и търсещи светлината на ново учение. Но ето че се появил проблем — в сложната икономическа ситуация потокът от финансови средства почти секнал, а притокът на нови членове без пукнат грош в джоба си не представлявал за Ланц голяма ценност. 1921 година достигнала най-високата точка в дейността на ордена „Новите тамплиери“, след което последвал неизбежен залез.
Но историята на Ланц не свършва с това…
Учителят
Освен „Предтеча“ Хитлер е имал още и „Учител“. Под това име в книжата на моя баща фигурираше известният геополитик Карл Хаусхофер. Неговата съдба ми се стори също много интересна.
12
Сутана (фр.
13
Фавн или Фаунус (на латински
14
Свастиката представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Думата „свастика“ идва от санскритски и означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро; по-точно — отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствен националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната й друга употреба. — Бел.прев.