Консуело го обичала така органично, че не можела да го изхвърли от своя живот дори и когато той я изоставял. Антоан осъзнавал силата на нейната привързаност към него и злоупотребявал. Особено по време на войната, когато вече не криел изневерите си.
В края на 1940 година в Ню Йорк Антоан срещнал една своя «позната» от модерните парижки салони — княгиня Палей Наталия Павловна. Това била дъщерята на Великия руски княз Павел Александрович Романов и Олга Валериановна Пистолкорс. Издънката от руския царски двор живеела като изгнаничка във Франция. Била очарователната млада дама, която в началото на тридесетте години на ХХ век направлявала модата на Париж. Тогава все още била съпруга на знаменития френски моделиер Люсиен Льолонг, имала блестящ салон в столицата на света и върволица от поклонници. Но я поканили да се снима във филм, после в следващ… и се озовала в Холивуд. Като актриса не показала широко амплоа, нито необикновено дарование — показала най-вече себе си… И я забелязал един нашумял американски режисьор и театрален продуцент по онова време — Джон Уилсън. Атакувал я с цел брак и я покорил. Натали мечтаела за главни театрални роли, но Джон намирал поводи да отлага появяването ѝ на сцената. Получавала роли, но в киното. Било по-доходоносно, смятал Джон, който вече забелязвал нейната благосклонност и към други известни мъже, та започнал да дави болката си с уиски.
В края на същата тази 1940 година, когато Франция била окупирана от Хитлерова Германия, емигрантът Сент-Екзюпери, изпаднал в душевна криза заради пораженията на френската армия и раздорите сред френския политически елит, потърсил начини да се свърже с влиятелни държавни личности на САЩ, за да им внуши колко е важно, съдбоносно важно, велика Америка да се включи във войната срещу Хитлер. Как да стори това, когато бедният му английски броял десетина думи, произнасяни неразбираемо? Попаднал на княгиня Натали Палей, бляскавата модна звезда и популярна вече киноактриса, която, освен че плавала в каймака на артистичния свят, владеела отлично езика им и не на последно място — имала желанието да помага.
Не можел да повярва, че тази толкова красива дама била така достъпна. Та по нея въздишали знаменитости от най-висок ранг! Както и разглезени и извратени артистични милионери. Сближили се, защото княгиня Палей с руската си чувствителност бързо проникнала в изградената от дълбоки лабиринти душа на Екзюпери, за когото отдавна се разказвали легенди, сътворени главно от невероятни въздушни преживелици с щастлив край. По време на всяка тяхна среща Натали усещала присъствието на необикновения човек, на небесния пратеник, на когото тук, на Земята, е трудно. И улеснявала крачките му. Той споделил и мъките си в своя злополучен брак, не скрил, че търси утеха при нея най-вече от своята съпруга с име Консуело, което — по ирония на съдбата — означавало утешение.
Натали приела ролята и на утешителка. Особено сполучливо я играла през 1942 година, когато в Ню Йорк пристигнала Консуело и започнала да пълни ежедневието му с многообразните си прояви на ревност, както и с умението си да нажежава атмосферата около себе си. Подгонен от поредния ѝ скандал, Екзюпери звънял по телефона до мнозина от приятелите си, за да се разтовари, а като не успявал, отивал при Натали. Нещо подобно се случвало и с Консуело — тя пък будела своя приятел Салвадор Дали посред нощ — да му се жалва, та именитият художник имал основание да негодува така: «Тия, двамата, не са семейство, а заговор против съня ми».
При Натали Антоан намирал тишина и готовност да бъде разбран. Дори и когато той самият себе си не разбирал. Тя особено ценяла онова, което ѝ разказвал. Слушала го с внимание, което граничело с благоговение, защото съзнавала, че ѝ говори един рядък ум, надмогнал своите съвременници не само с дарби, но и с разбирането си за предназначението на човека в този свят. Тя слушала разсъжденията му с желанието да му помогне да намери отговора на всеки от нравствените въпроси, превърнали се и в поводи за кардинални неразбирателства със съпругата и приятелите. На ласките ѝ той отвръщал с желание да извисява ума ѝ. Дали е успял, личи по онова, което тя ще напише по-късно за него: «Ние можехме с часове да бъдем в леглото, да пием шампанско и да си говорим. Той така интересно разказваше за своите полети, та ми се струваше, че и аз летях. Ах, тези «полети» с Тони не бяха с нищо по-долу от секса с най-жадувания мъж!». От своя страна Екзюпери ще предаде своето душевно състояние от онези вечери в писмо до нея така: «… само ти си в състояние да разсееш моята меланхолия».