Любимата му американка Силви Райнхард
Екзюпери с Хелен дьо Вог
Екзюпери със съпругата си Консуело
Когато разрушителят на митове заобича
Салвадор Дали открадва съпругата на Пол Елюар и я награждава с любов до гроб
„Единствената разлика между лудия и мен е, че лудият си е луд, а пък аз не съм.“
Тази фраза на Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек (Salvador Felipe Jacinto Dali I Domenech) определя основното в характера и стила му на живот. Лудостта му се оказва божествената даденост, която при подходящи обстоятелства прераства в гениалност. (А дали не са прави онези, които смятат, че лудостта му е доходоносна поза?) Защото няма спор, че Дали не е ординарна личност, а най-екзотичната персона в изкуството. Той е знаменитият сюрреалист — авторът на 1500 картини, безброй графики, илюстрации, скулптури, бижута, театрални и кинодекори, на книги и какво ли още не от широките поля на изкуствата.
Провървяло му и на благодатни обстоятелства: родил се в семейство на проспериращ нотариус, израсъл като „глезеника на татко“, учил се да рисува — именно това го увличало, нищо друго, въпреки съпротивата на баща му. Дарбата му спечелила подходящи приятели, които го въвели сред артистичните среди първо в Испания, сетне и в Париж; запознали го и със знаменитости, сдобил се и с пример за подражание — Пикасо; казано накратко, тръгнало му като по мед и масло — нещо рядко за големите творци. Е, не напълно… Загубил майка си още като юноша, баща му почти веднага се оженил за вдовицата на своя брат (смайващ жест!), останал сам със своите странности и с книгата за женските болести, препоръчана от настойника му, която често разгръщал, та впоследствие придобил болезнено усещане към другия пол. (И непреодолима вина, че е заел мястото и името на мъртвото си братче.) Съзрявал с неосъзнат страх от онези „омайващи“ контакти с жените, които превръщат всеки юноша в нормален мъж.
Нормален ли? Провидението решило Салвадор да бъде далеч от всички норми. Нещо повече: сам да ги руши.
Азбуката на любовта за него се оказала невероятно трудна за усвояване. Ето защо: Един ден — по време на лекция — забелязал, че го наблюдава красива девойка. Ококорил дяволските си очи срещу нея и най-безцеремонно хванал ръката на непознатата. Оказало се: тя това и очаквала. Без да ѝ каже и дума, я повел извън града — там, на хълма с екзотичните храсти. Не било близо и Салвадор се разбързал, затичали се дори. Пот се стичала по лицата им, но на него му било весело да препуска с нея. Смеел се заразително, разсмял и девойката. И не само я разсмял… На върха, сред храстите, я прегърнал и тя го целунала. Но, Господи, по лицето му полазили нейните сълзи, примесени с водица от носа ѝ! Разгорещеното ѝ тяло излъчвало мирис на запотено животно. Дълго препускалите коне така миришат. Вярно, моминските ѝ гърди му наподобявали два бели гълъба, готови да излетят към дланите му, но това не се случило — отвращение обладало младия Дали и той не можел да не го покаже. „Ясно — въздъхнала девойката, — ние повече няма да се видим.“ „Напротив — отвърнал Салвадор. — Ще се виждаме често… Цели пет години. После край.“
И удържал думата си. Срещали се, говорили си, понякога тя му показвала белите гълъби, заигравал се с тях, но само толкова, защото наслада не усещал. Съдбата му решила да го задържи девствен до пълното му узряване.
И други девойки атакували безсрамно младия художник, но той не откликвал, защото нищо не чувствал към тях. Никакво влечение… Ала щом се върнел вкъщи, в представите си ги обсипвал със собствената си пот… Изпитвал удовлетворение от своята изобретателност: да изрази обичайното отношение към жената с изразните средства на мъжа, без някой да знае това. Рисувал не само онова, което не му достигало, но и другото, което му било в излишък. В онзи ранен период ще го нарекат „великия мастурбатор“ не само заради картините на тази тема.
Ала великият мастурбатор срещнал една жена, която го въвела в тайнството на любовта, а после разнесла славата му на велик художник и благороден любовник. Ето и първата им среща.
През август на 1929 година в курорта Кадакес, където семейството на Дали имало къща и там той прекарвал много време, почивали и немалко творци чужденци. Сред тях бил немският художник Макс Ернст — нашумелият представител на дадаизма в изкуството, и френският поет Пол Елюар със съпругата си Гала Елюар. Те вече знаели по нещо за ексцентричния Дали и се зарадвали, че ще се повеселят в компанията му. Зарадвала се най-много Гала, която в онзи момент изживявала криза на чувствата си към съпруга и любовника — не се развивали тези двамата по нейните представи за истинските таланти. Пред Дали тя изиграла етюда „имам скрити заложби“, поразголила стройните си крака и му обещала да обсъдят насаме въздействието на нашумялата му картина „Мрачна игра“. Той изпаднал във възторг, защото харесал тази жена, но го овладяла обичайната за него истерия — едва не я прогонил с лудия си смях.