Гала умеела да разпознава истинската дарба от фалшивата. Това знаел и Пол. (Нали именно тя превърнала невзрачния „стихар“ Еужен в поета покорител на Франция Пол Елюар.) И в Дали не се излъгала. Нито за миг не проявила съмнение в дарбата му. Подела го веднага след запознанството им, накарала го да рисува (едно по едно) всичко онова, за което те си говорели. Била пълна с идеи, той също. И идеите им по чуден начин се сродявали. Неговите — крилати, нейните с корени.
Любели се двамата от дъжд на вятър, но с истинска страст търсели творческите му успехи и големите пари. Знаели своята обща слабост към финикийските знаци и проявявали изобретателност за спечелването им. За насищане на нагона си Гала намирала млади дарования — Дали не ѝ придирял. (По-късно, по повод интимната връзка на застаряващата Гала с младия оперен певец Джеф Фенхолд Дали ще заяви пред журналисти, че няма нищо против Гала да подбира своите любовници, щом и там проявява изискания си вкус… И ще добави: „Аз дори я поощрявам — това ме възбужда“.) Гала имала свои принципи, един от които бил: задоволи щенията си, за да не им робуваш!
Гала спазвала стриктно всички свои принципи.
Така годините с нея се оказали най-плодоносните за твореца Дали. Гала все още била съпруга на Пол, но изцяло обгрижвала Салвадор. Насърчавала го, възхищавайки се от всичко, което излизало под четката му. Така подхранвала самочувствието му на велик художник. Станала му и истински мениджър. Когато баща му го изгонил от дома си заради връзката му с тази „руско-френска курва“, тя убедила виконт Шарл де Ноаел да „ги подкрепи“ в името на голямото изкуство и той им подарил чек за 29 хиляди франка, за да постигнат „малката си мечта“ — къща на морския бряг. (Преустроили рибарската барака, в която живеели синовете на „очарователната луда“ гостилничарка Лидия, срещу правото на собственост от една стая, кухничка и тоалетна.) Там Салвадор нарисувал много от своите значими творби, между които — шедьовърът „Постоянство на паметта“. (Веднъж оставеният на масата от Гала камамбер се разтопил и това породило у Дали идеята за „топящия се“ часовник.) За времето, погълнато от двамата в Порт Лигат, по-късно Дали ще запише: „Труден живот — без украшения и алкохол, живот, озарен от вечността…“. Там — пак според спомените му — с Гала изкопали своя кладенец в двора, посадили своите портокалови дръвчета, там при новолуние излизали с рибарите на лов за сардини… А в тихи безоблачни дни се забравяли в крачка по онези скали, които им напомняли средиземноморските готики на Гауди… Владеела ги философията на вечния ден в безкрайното лято. В Порт Лигат прочиствали живота си от цивилизационните наноси на Париж, Мадрид и Барселона. Зареждали се с енергията на необята.
Там двамата събирали с пълни шепи и плодовете на своята връзка.
Пол Елюар вече се чувствал преуспял творец в родината си — имал пари за сладък живот с любимата Гала и се дивял на нейното „бягство“ в дивото крайбрежие на Каталуния с „онзи луд“… Подир един разговор с Гала обаче той осъзнал, че е изгубил безвъзвратно съпругата си, но твърде много я обичал, за да я наскърбява с разпри; примирил се с надеждата, че може „да ѝ мине“…
И този път се излъгал — не ѝ минало. Напротив, поискала развод и през 1934 г. се омъжила за все още бедния гений Дали. Била сигурна, че ще го преобрази в щастлив принц в царството на изкуствата.
Тя продължила да проявява своята всестранна грижа за твореца до нея като му осигурявала, освен условия за работа и „пласиране на стоката“. За целта подготвяла успешни „излети“ до Лондон и Париж — там артистичният свят се срещал с автора, „който непрестанно шокирал света“, интересът към него нараствал, работите му все повече се търсели.
Гражданската война в Испания ги принудила да напуснат родното му крайбрежие и да поработят в Италия. После галеристът Жулиен Леви организирал първата самостоятелна изложба на Дали в Америка, което означавало откриване на голяма и благодарна публика. Малко по-късно Гала уредила нещо подобно да стане и в лондонската галерия „Цвемер“. Нейна била идеята Дали да поеме дизайнерството на дрехи и шапки за известната Елза Шапарели. Парите започнали да прииждат.
Двамата пътували из Европа — опреснявали стари и създавали нови връзки (бизнес контакти, поновому). Стефан Цвайг запознал Дали с остарелия Зигмунд Фройд и художникът подхванал серия от портрети — обожавал великия психоаналитик, изповядвал теорията му за водещата роля на подсъзнателното. Този контакт вдигал още повече цената на името му.
Споходил го и подготвеният от Гала голям успех: след първата му изложба в Щатите всичките му картини се продали буквало за час. Придошлите пари ги зашеметили. Той и Гала почувствали как босите им доскоро крака обуват златни пантофки…