Сдобили се с нови влиятелни приятели отвъд океана. Там вече говорели с възхищение за необикновения Дали и след началото на Втората световна война, когато хитлеризмът подгонил свободолюбивите европейски творци, двамата се преместили да живеят в Калифорния. Салвадор подхванал изработката на бижута за скъпата колекция на дук Де Вердура, цапотил декори за филми на Хичкок, писал сценарий за анимационен филм на Уолт Дисни, но нещо не се разбрали и филмът не видял бял свят; продължавал да рисува „практични неща“, а Гала организирала пласирането им.
Тази жена навсякъде била магьосница, но в САЩ се развихрила истински: положила основите на своя финансова империя. Вземала пари от всяко интервю с великия художник, пари срещу права върху името му, уредила производство на парфюми, вратовръзки, чорапи дори… с фрагменти от негови картини — срещу тлъсти комисионни. Вестниците и списанията плащали добре за всеки негов ред, за всяка негова снимка, защото „необикновеният испанец“ вече имал славата на гений, от когото всичко може да се очаква, а Америка обожавала (днес също) именно такива мъже.
В Щатите Дали написал и издал (пак със саморекламна цел) своята автобиография, озаглавена „Тайният живот на Салвадор Дали“. Вмъкнал скандални истории, някои от които напълно измислени. Книгата се превърнала в бестселър. Потекли нови реки от пари, но и за тях (двамата) се оказало, че парите не са всичко. След осем години, прекарани в Америка, започнала да им липсва Европа и най-вече Испания. И те се завърнали у дома.
В Жирона сключили втори (вече църковен) брак и отседнали за известно време в родния на Салвадор Дали град Фигерас, където старците още помнели момчето, което рисувало като никое друго момче. Гала подхвърлила идеята тук да вдигнат театър-музей на името на Дали и художникът веднага подхванал работата по изграждането му. Той бил толкова доволен от всичко, сторено от съпругата му, че с готовност добавил и нейното име: театър-музей „Гала Салвадор Дали“. Погледнат отстрани, този негов жест изглеждал шокиращ, но коя му проява не била шокираща! Великият художник се върнал от Америка с обогатено умение да се саморекламира, да преувеличава безмерно своите заслуги в изкуството, да приема безкритично всякакви похвали, щом са придружени с пари…
Дали винаги е прекалявал. (И в това изкуство е бил истински гений.) Винаги е прекалявал и винаги са го приемали, независимо какво и колко ще им струва. А тогава Гала, славата и богатството така го били разглезили, че съвсем му отпуснал края и… мнозина от артистичния свят на Европа вече не можели да го понасят. Не били само водещите сюрреалисти, с които имал стара вражда заради онова негово „Сюрреализмът — това съм аз“, той отблъсквал естетите със своя „миш-маш от стилове и безсилие“, със своята безпардонност, с необуздания си „занаятчийски произвол“, с екстравагантните си изцепки — изживявал се и като новия философ на века, направлявал киното… Утвърждавал гротескното, вулгарното, дори уродливото и скандализирал ценителите на изкуството. Париж никога не е бил Ню Йорк, още по-малко Калифорния; тук винаги са се ковали правилата, в които се вмества красивото. Това той трябвало да помни.
Дали и Гала почитали скандалите — особено след школата на Америка, подхранвали ги и вземали своето от тях. И в Европа популярността се създавала и поддържала чрез скандали. И тук върховете на изкуството се завладявали с безграничен произвол на волята и проявленията ѝ. Дали знаел това и никога и от нищо не се е притеснявал, Дали винаги се е наслаждавал. Дали продължил да ражда щури идеи и ги превръщал в свои произведения. По някое време подхванал изработката на стереоскопични инсталации. Картината му „Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера“ стъписвала всяко ординарно възприятие, но модата я аплодирала. Творбата отпътувала за нюйоркския музей „Соломон Гюгенхайм“ срещу добра сума.
Каквито и чувства да предизвиквало името Салвадор Дали сред ценителите, в края на краищата публиката го награждавала. Възторгвала се от произведенията му, нещо повече, отдавала им почитта си. Това накарало авторитетите от Френската академия на изящните изкуства да изчистят представите си за Дали от всички странични съображения и да го приемат по достойнство в своите редове.
Испания вече се гордеела с него и го поставяла редом до великия Пикасо. Кралят го удостоил с титлата Маркиз на Пубол, а Гала в онзи празничен миг не се въздържала и попитала нещо в смисъл на „с колко… се придружава“. Световната му популярност довела нещата дотам, че на негово име по-късно кръстили новооткрит астероид. (Човечеството се забравя в устрема на обожанието си, знаем.)