Е, не всичко в семейството им вървяло с плавни и желани от двамата стъпки: лицето на любимата му Гала издавало вътрешното ѝ състояние. Любовните ѝ флиртове с млади мъже залъгвали самочувствието ѝ само за кратко, сетне изпадала в кризите на третата възраст. Тя стареела далеч по-бързо от него — нали му била кака по рождение с цели девет години. Това вече не можело да се скрива. И започнала да се дразни от своите бръчки… „Момчетата“, както наричала невръстните си любовници, вече бързали да напуснат салона на „нацапотената“…
О, как само се разгневила Гала на своя гений, когато довел дългокраката парижка манекенка Аманда Лиър! Щяла да взема уроци по рисуване… Друг път! Дали не дава уроци, Дали няма време за губене, Дали рисува, а после беснее по своя си начин. Дали ще вземе енергия от младостта ѝ, знае Гала това, но се бои да не хлътне по гласа ѝ — тя и пеела… Дано да не загуби ума си! — молела се в самотните си вечери остарялата Гала и постепенно ревността ѝ към тази чаровница се стопявала от неизтощимата привързаност към него. Щом той е щастлив!…
Да, любовта постига всичко. Гала надмогнала болката и приела с усмивка „детето с дългите бедра“ в замъка си, нещо повече — позволила „му“ да се държи „дълбоко интимно“ със съпруга ѝ. И станало като в приказка: Салвадор, баба Гала и „внучката“ Аманда — неразделни. И в Париж, и в Барселона, и по каталунското крайбрежие… Нека я прегръща, нека целува лицето ѝ, нека я разсъблича и рисува — нали се чувства щастлив и твори поредните свои чудеса! Щом Салвадор е изпълнен с радост, ще отлее и в нейната чаша…
Та тази Аманда била истинска чаровница със своите неочаквани и шокиращи прояви! — ще научи Гала насетне. В театъра, да речем, ще се яви облечена в трико, впито по тялото, на излет ще навлече официална рокля, а в замъка на Ротшилдови сред каймака на обществото ще се яви с шапка, изработена от челюсти на акула… И ще затрака с тях по време на представянето ѝ. И Дали ще подскача и ръкопляска от възторг. И ще възпламени своя нестихващ смях… сред толкова сериозни хора. Благодат в скандала! (Лудите развличат!)
Поведението на Аманда напомняло за ненаиграло се в детството момче. Неслучайно мълвата ѝ приписала рождение с мъжки пол, отстранен впоследствие оперативно, огласило се и името на хирурга, присадил новите органи. Наложило се щурата Аманда да доказва противното и да заключи: „Жена съм до върха на ноктите си и това ме устройва напълно“.
Дали я обичал не само заради младостта ѝ, а и заради изобилието от очевидни дарби — та тя говорела свободно на пет европейски езика, пишела стихове, рисувала, пеела с един възбуждащо нисък глас, танцувала. Ала най-много го привличали безбрежните ѝ произволи. Аманда нямала задръжки и наподобявала него самия. В младостта. (Нейна ли, негова ли била идеята, но скоро в двора му майстори оформили плувен басейн, наподобяващ фалос — възможност великият мастурбатор да наблюдава своята млада вдъхновителка как плува в „територията на страстта“.)
Тя и говорела небивалици като Дали. Кискала се като него, сякаш била прихванала от нелечимата му истерия. Гала понякога ги оставяла да се насмеят, друг път се включвала в безгрижната им лудост, за да отдалечи, поне за малко, тъгата от прииждащата старост. И болките по цялото тяло, Господи!
В края на един такъв безумен техен „карнавал на смеха“ насаме в замъка Пубол Гала придърпала към себе си Аманда и доверително я помолила след нейната кончина да се омъжи за „техния“ Дали, защото той сам нямало да може да преживее и месец. Аманда инстинктивно се отдръпнала, сякаш почувствала до себе си смъртта. Запитала се какво прави край тези гаснещи въглени. Било само за миг — нова вълна от напиращ смях заляла замъка и изличила сянката в младата и нищо неподозираща душа. Слънчевите дни продължили да им носят усещане за вечно щастие.
Той, тя и „детето“ все така щуреели. Всеки посвоему, но до пълна изнемога — в стила на Дали. Обичали живота и вземали от него всичко, което можели да погълнат. Но и лекомислените все някога плачат, както е известно. През 1982 високосна година баба Гала била оперирана от жлъчка, отпаднала физически и духом, да не кажем, почти се предала. В замъка им Пубол, все там — до Порт Лигат, тя отказала да среща хора, отказала да види дори дъщеря си. Сесил се върнала в Париж разплакана. Приемала само своя бог — Дали. И на 10 юни се споминала.