Идвал и младият Пушкин.
За всеки от тях имало самостоятелна стая с всички условия за творческа работа. Предоставяла им се пълна свобода — разхождали се из имението и околностите му, яздели, играели шах, изнасяли концерти, пишели поезия и проза, рисували… За да са сити гостите, стопанинът поддържал ферма от двадесетина млечни крави и обширна градина с плодни дървета. През ранните есени в Приютино ухаело на зрели сливи и диви ябълки. Е, в топлите вечери имало и комари, но за младите мъже това било незначителна дреболия.
Често при забавляващите се именити творци в салона слизала и малката Анет — дъщеричката на Оленин. Особено гальовни към момичето били Гнедич и Крилов. Пушкин запомнил такъв детайл — седи тя на пианото, мърда пръсти по клавишите, а под столчето се клатушкат малките ѝ крачета. Мила картинка!
След не много години, в периода на своето първо заточение в Михайловское, там той ще види една красива девойка на име Анна, в чието миловидно лице ще се влюби веднага и ще поиска ръката ѝ. Ще му я откажат обаче: с гуляйджия и пройдоха, та макар и известен вече поет, изпаднал в царска немилост, Оленини не искали да се сродяват. Анна се подчинила на родителската власт и потиснала чувствата си.
Изглежда тя още не била узряла за велика обич, защото сравнително леко понесла разлъката с Александър Сергеевич. Той обаче тъгувал: веднъж — заради отказа, после — от невъзможността да вижда повече Анна Алексеевна. Неприютно станало за наранената му душа Приютино, както ще напише в писмо до приятеля си Пьотр Андреевич Вяземски.
Какво се случило с Анна Алексеевна Оленина насетне? Омъжила се за лейбгвардейския офицер Фьодор Александрович Андро де Ланжерон — французин по произход, чак през 1840 година, когато Пушкин е спомен, майка ѝ е покойница, баща ѝ е тежко болен, а тя е уморена от досадните предложения на кандидатите за ръката ѝ. След смъртта на баща ѝ последвала мъжа си в Полша, където той бил назначен за адютант на царския наместник там. Няколко десетилетия подир това, когато Фьодор Андро умрял и прахът му бил отнесен във Франция, тя отишла да доживее дните си в имението на сина си, който по онова време бил командир на казашки полк на Западната граница на Русия.
Тук тя живяла незабележимо. В пълна самота, която запълвала със спомените си от младостта — често разгръщала някогашни писма и албуми.
Сред писмата му настойчиво се спирала на строфата: „Я вас любил: любовь еще, быть может…“. Така било в отдавна отминалата я младост.
Навлязла Анна в дълбока старост, но едно име в съзнанието ѝ не стареело. Всеки ден съзерцавала бележките, рисунките и автографите на Александър Сергеевич, особено дълго очите ѝ се застоявали на стихотворението му „Ты и Вы“. Там избелявала с годините една нейна приписка: „Аз сбърках и вместо Вие му казах Ти, а следващата седмица той ми донесе стихотворение за това“.
Подир години старицата се преместила в Свято-Троицкия женски манастир край град Корец, където в безсънни нощи размишлявала над спомените си за Пушкин. Отдала на манастира земите си, подарила на църквата всичко, което имала, дори брилянтната си фрейлинска награда — царска била наградата, но от времето на неизживяната ѝ обич към поета Пушкин.
Дали така силна щеше да остане обичта ѝ, ако навремето баща ѝ не бил отказал на поета ръката ѝ?
Чий ред идва? — питам се, затруднен от „тежестта на събитията“, свързани с няколко изключителни по своето влияние върху великия поет особи. Две Пушкинови писма (намерени чернови на френски език) обаче измъкват на преден план полската авантюристка Каролина Собанска, по баща Ржевуска, (по-голямата сестра на Евелина Ржевуска — Ханска, любовната мъка на Балзак).
Александър Сергеевич се запознал с Каролина още през зимата на 1821 година на бала на киевския губернатор. „Виновен“ за тази „вълшебна вечер“ бил надзирателят му Инзов, а довереник, както в повечето случаи — благоразположеният към него Александър Раевски. В очите на всички присъстващи кавалери полякинята изглеждала красавица с магнетично въздействие, а онези, които вече я познавали, знаели, че тя притежавала и остър ум, разностранно образование, несекваща жизненост; че била веща ценителка на изкуството и превъзходна пианистка.