Не чезнел в тайна и произходът ѝ. Каролина е правнучка на френската кралица Мария Лещинска, съпругата на Людвик XV. Достойна дъщеря на граф Ржевуски и майка гъркиня, пленница, купена за много пари — все обстоятелства, които втъкали в генезиса на Каролина удивителната смесица от благородство и коварност, от аристократична изтънченост и плебейска волност, от чувство за дълг и всепозволеност. Смесването на расите пък привнесло ярки дарби и завидно здраве.
Все пак да не забравяме, че немалка част от онова, което се знае за нея, е „дете на мълвата“. Включително и клюките за отношенията ѝ с мъжа ѝ — полския дворянин Йероним Собански. Дали тя го била напуснала, или той я бил изгонил заради „прекалено свободното ѝ поведение“, също е под въпрос. Мълвата обаче е категорична: напуснала съпруга си в името на по-висш дълг.
От мълвата най-вече знаем и за случилото се между Собанска и Пушкин. На онзи бал в далечната 1821 година поетът успял да танцува с нея четири пъти, което означавало възможност да ѝ каже не малко думи. (А притежаваме достатъчно свидетелства за силата на думите му.)
Какво се случило с Пушкин обаче? Има сведения за въздействието ѝ върху него: след две години, щом разбрал, че Каролина е отседнала в Одеса, веднага се втурнал нататък. Там, в дома ѝ, на ъгъла на Гръцката и Ришельовската улица, Пушкин сварил друг литературен гений и стар свой познат — Адам Мицкевич. Той също се оказал във властта на домакинята. И двамата обаче не подозирали, че в същото това време техният блян Собанска била любовница и агентка на генерал Вит — шефът на политическата тайна полиция, но и предана боркиня от полското освободително движение. Според биографите на тези велики мъже Каролина Собанска давала надежди и на двамата, но истински не обичала никого от тях. Обичала себе си. Другото било игра, в която въвличала все известни личности. Смятала, че служи на родината си, заблуждавайки врага с ласки.
Собанска забавлявала и двамата гении с изискано кокетиране, с погледи, обещаващи вълнения, и с многозначителни слова. Така умело подчинила своите обожатели, че всеки от тях ѝ станал роб. Ето какво пише на Каролина Александър Сергеевич през януари 1830 година, малко преди да встъпи в брак с Наталия Гончарова:
„Девет години минаха от деня, когато ви видях за първи път… И този ден стана решаващ в моя живот. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че съществуването ми е неразривно свързано с вашето; аз съм роден да ви обичам и да ви следвам — всяка друга проява от моя страна е заблуждение или безразсъдство; сега, когато съм далеч от вас, измъчва ме мисълта за щастието, на което аз не съумях да се наситя. Рано или късно аз ще изоставя всичко и ще падна в краката ви.“
А бележката, посредством която Пушкин я помолил да се срещнат в предстоящата съботна вечер, започвала така:
„Аз понесох върху себе си цялото ваше могъщество…“
Колкото и да е преувеличавал „тежестта“ на състоянието си, несъмнено е, че Собанска го е владеела.
Каролина се съгласила да го посети в онази съботна вечер, но пристигнала с компания. И през цялото време се държала хладно с него. Все пак помолила го за автограф. И нему било известно, че Собанска колекционирала автографи от световноизвестни мъже, като се започне с императори и крале, та се свърши с именити творци. (В албума ѝ са намерени 93 впечатляващи автографа: от император Александър I, от пруския крал Фридрих II, от полския крал Станислав Август, от херцог Уелингтън; писма от Шатобриан, Юго, Дюма, Сент-Бьов, Мериме, Сю, Лист… Пушкиновият автограф бил 41-ви по ред и носел датата 5 януари 1830 г.) В този албум Пушкин вписал своето посвещение от няколко реда, изпълнени с тъга и съжаление за това, че толкова малко значел за нея. Цитирам:
Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен.
От край време Одеса е град на вълнения морски и страсти човешки. Там Пушкин е преживял и друга голяма любов: с Амалия Ризнич.
И тази дама е останала в паметта на сърцето му, макар отношенията им да са били мимолетни — нали великото чувство държи душите близо една до друга и така оформя емоционална общност, която се оказва по-трайна дори от живота ни.
Чувствената му връзка с тази неповторима жена е характерна в много отношения. Неслучайно на Амалия Пушкин е посветил няколко безсмъртни свои творби — стихотворенията „Заклинание“, „Для берегов отчизны дальной“, „Простишь ли мне ревнивые мечты“, „Ночь“…