Коя е Амалия Ризнич? Полунемкиня, полуиталианка, дъщеря на виенски банкер, омъжена за търговеца на едро, мецената Иван Ризнич, който от Триест я довежда в Одеса. Била стройна, с дълги бедра и подчертано висок бюст, носела се по виенски и владеела няколко западноевропейски езика. В елитното руско общество говорела френски и се радвала, че така добре я разбирали. Обичала да се развлича и неуморно танцувала на светските балове. Когато не танцувала, играела на карти. Била известна и като безстрашен алпинист, но никой не знаел кои върхове е изкачвала. Дори майка ѝ. Пиела почти колкото мъжете край нея, пушела повече от всички в компаниите ѝ.
Още в началото на своя брак Амалия успяла да си извоюва пълна свобода, която ѝ позволявала да флиртува без последствия най-вече с интересните мъже. Плавала над всяка чувствена обвързаност обаче. Младият по онова време Пушкин вече имал известен опит с жените, но срещата му с тази разкрепостена във всяко отношение европейка го зашеметила. Сторило му се, че Амалия Ризнич знаела и можела всичко онова, което търсели мъжете; не само му се сторило, почувствал го. Вместо да я опознае, както се опознава неизвестна пещера — опипом, потънал в емоционалната си бездна изведнъж. И какъвто си бил влюбчив, не признавал граници… Дори границите на приличието. Започнал и да я ревнува. Сякаш не Иван Ризнич, а той бил съпругът ѝ. Документирал чувствата си и в стихотворението „Простишь ли мне ревнивые мечты“, което завършва така:
(Да, гениите смятат, че всичко им е позволено.) В Одеса Пушкин се изживявал като неразбран от Амалия мъж — искал да ѝ внуши, че голямата му обич към нея трябва да властва и над волята ѝ. Той не подозирал, че волята ѝ не можела да търпи никаква власт. Дори властта на великото чувство — любовта. Всепозволеността, както е известно, винаги отмъщава. След раждането на сина си, Амалия се разболяла от туберкулоза и, както не признавала никакви ограничения (особено в пушенето), наложило се съпругът ѝ да я изпрати през май 1925 година на спешно лечение в Италия. Много скоро там намерила смъртта си. А била само на 22 години! За трагичната ѝ кончина поетът узнал след време. И ето как реагирал: „Из равнодушных уст я слышал смерти вест. / И равнодушно ей внимал я“. Остава да разберем в какво се е трансформирало дълбокото му чувство към Амалия Ризнич.
В обич към следващата.
Красивата Амалия Ризнич Пушкин заменил с привлекателната и много влиятелна дама — графиня Елизавета Ксавериевна Воронцова, съпруга на чувствително по-възрастния от нея прославен в миналото генерал, а по-късно и наместник на Кримска област — княз Михаил Семьонович Воронцов. Всъщност Александър Сергеевич забелязал нейното „меко очарование“ още в разгара на любовната си страст към Амалия, но графинята с полски корен (по баща Браницка) — като жена на генерал-губернатора по императорска повеля — изглеждала „далечна и недостъпна“ за младежките му въжделения.
Успял да се сближи с нея едва след като тя износила второто си дете и, изтерзана от майчинското си отшелничество, отново се втурнала в светския живот. За два месеца Елиза Воронцова уредила десетина маскарада, в които взела водещо участие. На някои от увеселенията присъствал и Пушкин. А на 8 февруари 1825 г. тя го поканила в дома си на разговор за поезията и музиката. Той рецитирал свои нови лирични творби, тя му акомпанирала на рояла с класика. Получило се нещо като спектакъл за двама в отсъствието на третия… (Съпругът ѝ пътувал по държавни дела.) По всяка вероятност още на тази първа интимна среща е припламнала искра между тях, защото поетът споделил пред Вяземски, че толкова му се е харесала една жена, та когато си тръгнал от дома ѝ, дълго мислел за нея, тръпнейки от „усещането, довело устните му до възторг“.
Изглежда Елиза вече му е дала обещание за приятелство, но да се срещат често — за съпругата на наместника, „царицата на Одеса“, било трудно. Пък и шумът около връзката му с екзотичната Амалия Ризнич, станала почти скандално известна в града, също я възпирал. След няколко месеца, когато зимата ще си отиде, а с нея и болната красива чужденка, графинята ще организира нова поетична вечер, на която тя волно ще се наслаждава на яркия му талант. И ще има възможност да упражни своя изискан литературен вкус. Ще го обгради с почти майчинско внимание (Елизавета Воронцова била със седем години по-възрастна от него, което означава и житейски по-зряла).