Съвсем от друго естество е чувствената му връзка с вдовицата Мария Смит, родственица на директора Егор Антонович Енгелгарт — тя му е разрешавала да опитва вкуса на всички плодове на трапезата си.
Тук е и петнадесетгодишната Мария Раевска — с мил почти детски образ, който ще заседне в поетичното му съзнание и ще се появи по-късно в романа „Евгений Онегин“ като въздишка:
Съзирам и лика на 36-годишната Екатерина Андреевна Карамзина, съпругата на историка Н. М. Карамзин, в която юношата Пушкин се влюбил още от прага на дома им, който прекрачвал за първи път. На нея къдрокосият хлапак ще надраска любовно послание, което насетне ще развеселява, но и тревожи семейството.
В лодката на любовта му са и героините на киевските му нощи: Люда Шекора, певицата Калипсо, Пулхерия Варфолома, Виктория Ивановна Вакар и още цяла дузина жадни за любов дъщерички и съпруги на молдовански боляри. Тук са заради името Пушкин — иначе биха си останали незабелязани от Времето редови пътнички.
Господи, излиза, че от пробуждането на нагона му, та до самата му гибел, всяка красива жена е предизвиквала у него чувствени изблици! Е, как да съдим тогава Наталия Гончарова за своето поведение спрямо един-единствен Дантес! (Не питам, само възкликвам.)
Спирам „огледа“ и се връщам в дните преди дуела — не да разрешавам спорни дилеми, защитавайки истината, а да реша за себе си логичен ли е този финал. Ето, на едното блюдо на везната е поставена накърнената Пушкинова чест, а на другото — цялата му любовна биография… И везната не е безпристрастна. Гибелта, която ще погълне поета в онези мразовити дни на 1837 година, толкова тежи, че нищо не може да олекоти болката ни. И понеже иде реч за гибел на гений, загубата е така велика и неотменима, че си остава и необяснима.
Останалото е разказ от нас за вас. И от вас за следващите.
Александър Сергеевич Пушкин с „талисмана“ на Воронцова
Анна Петровна — Керн
Младата Анна Оленина
Графиня Елиза Воронцова
„Донжуанският списък“ на Александър Сергеевич Пушкин, съставен от него през 1829 година в албума на Елисавета Николаевна Ушакова. Не е пълен…
Наталия Николаевна Пушкина
Уроците на Жорж Санд
Необозримата любов на една жена с мъжки характер и мъжко писане
За нея в Париж са говорили неспирно почти половин век. Без да пестят нито суперлативите, нито ругатните. С основание и в двата случая. Ето и ехото.
Жорж Санд е литературният псевдоним на Амандин Аврора Люсил Дюпон (Amandine Aurore Lucile Dupon), правнучката на знаменития маршал Мориц Саксонски, която в младостта си ще приеме името на своя съпруг барон Каземир Дюдеван, но след деветгодишен брак ще се раздели с него и ще последва една страст, наречена литературно творчество — ще започне да публикува белетристични творби, които ще накарат четящите да запомнят името Жорж Санд.
И много скоро — след първите си писателски успехи, поведението ѝ ще събере вниманието на публиката в друг фокус: на обсъждане ще бъдат подложени скандалните любовни уроци на надарената жена. Свидетелствата в това отношение са в изобилие, а едно от тях принадлежи на великия разказвач Оноре дьо Балзак. Как я рисува ли?
Представете си, казва той, свещеник с двойна брадичка, облечен в панталони на персийски търговец и във фрак на търговски пътник, да пуши цигара като файтонджия! При това и ругае като файтонджия.
Не по-малко язвителен е и съпругът ѝ — барон Дюдеван, който през 1835 година като претенция за развод реди своето недоволство от нея така: „Мадам Дюдеван започна да се държи като мъж, да пуши като мъж, да ругае като мъж, да се облича в мъжки дрехи и загуби всякаква прелест, характерна за женския пол…“.
Балзак преувеличава, разбира се — писателят ползва инвенцията си невинаги оправдано, накърненото съпружеско чувство за собственост над нея у мосю Дюдеван също внася известна доза хипербола. Няма как тези кратки скици на образа и поведението ѝ да са точни портрети на Аврора Люсил Дюпон — популярната Жорж Санд, щом в нея са се влюбвали естети и творци като Алфред дьо Мюсе, Александър Дюма-баща, Проспер Мериме, Фредерик Шопен, Ференц Лист, художникът Шарл Маршал, когото тя наричала „дебеличкото ми момче“, философът Пиер Льору и още цяла дузина писатели, артисти, композитори. Преувеличава навярно Оноре, защото Аврора неведнъж е била саркастична към смешния му външен вид и хигиената му, обяснима е неприязънта на недоволния съпруг Дюдеван, но и двамата (а и не само те) казват немалка част от истината.