След седмица — две настъпва примирие, възстановява се сякаш предишната хармония в отношенията им, или поне част от хармонията, която ги е вдъхновявала и творчески подкрепяла. До следващия скандал. Защото Шопен, „чуждият човек“, упорито се опитва да влияе на пораслите ѝ вече деца — прекалено ѝ се вижда това негово вмешателство, а и напълно излишно.
Накрая Жорж Санд решава да скъса с Шопен, но той, горкият, така се е привързал към нея, че за нищо на света не иска да чуе за раздяла. Тогава тя написва роман, озаглавен „Лукреция Флориани“, в който рисува себе си в ярка светлина, а неговия образ изпълва с всички възможни слабости. Имената са други, но четящите разпознават безпогрешно нашите герои.
Обруган от любимата, подигран в салоните, Шопен преглъща и това — все още се надява, че не всичко е загубено. Надява се известно време, после приема тъжния финал на една голяма любов. Това се случва в далечната 1847 година, през която той често боледува.
Месеци подир раздялата двамата се срещат на един прием. Санд се показва напълно разкаяла се, протяга му ръка, но Шопен я отминава, без да промълви дума.
Урок, научен от жената-мъж.
Урок не за жена като Жорж Санд.
В заника на своя живот, като равносметка, тя ще сподели пред осиновената от нея Жулиета: „За всичкото зло, което ми преписват, отговаря Жорж Санд, доколкото е мъж… Колкото до жената — бедната Аврора, тя за нищо не е виновна, тя умря толкова отдавна…“.
Младата Аврора
Фредерик Шопен
Портрет на Санд от Дьолакроа
Алфред дьо Мюсе
Чуплива душа
За необичайните интимни преживявания на Едгар Алън По (Edgar Allan Poe)
Обичта е твърде крехко цвете, което пониква във всяка почва, но бързо увяхва. Роденият от любов има природната даденост да обича, ала не всеки е пригоден да превърне обичта в трайно чувство — на себичните пречи непрестанният стремеж към промяната. И тъй като чувствата подлежат на възпитание, особено важни са детските години в живота на всеки.
1.
И така, какво е детството на категоричния гений в литературата Едгар По — творецът, преобразил няколко жанра и течения, оставил в наследство неповторима поетична творба — поемата „Гарванът“? Драматично. Баща му изчезва завинаги (forever), когато Еди е на шест месеца, а майка му умира три години след раждането му и той е прибран за отглеждане от чужди. Талантливата актриса Елизабет Арнолд в паметта му ще остане само име в един изтънял до скъсване спомен. Спомен за ковчег с много цветя.
Приемна майка ще му бъде Френсис Килинг Алън (изписвам трите ѝ имена от почит към великото ѝ сърце, излъчвало изобилие от топлина за сирачето); приемен баща — Джон Алън, търговец по професия и манталитет, скъпчия на благородство. Ако мама Френсис е слънцето, то настойникът му е сянката. И малкият Едгар отрано ще усеща, че обичта идва откъм нежния пол.
Бездетната Френсис и неомъжената ѝ сестра Анна Валентайн, която малкият Еди ще нарича нежно „леля Нанси“, в дома на Джон Алън подготвят умното и красиво момченце за „малък принц“ на своите мечти. Еди има обширна детска стая, всякакви играчки, дори истински телескоп, монтиран в мансардата на къщата; има арфа, пиано; учат го да свири (о, как му се удава!), има двор с цветя, които той сам полива; играе в близката градина, в която растат високи дървета, смее се звучно и заразително, щастливо, как не, Еди обича всички, включително и чернокожите слуги…
Еди обича мушиците дори.
Но един ден научава, че всичко това, с което разполага, не е негово. Опекунът му — строгият Джон Алън, е баща на незаконни две деца от свои държанки, за които заделя пари и внимание. (И обич навярно.) Мисис Алън не се и досеща. И слава богу — тя така цъфти в своята привързаност към Еди!
Какво да прави Едгар с тайната си?
Ще я държи известно време като трън под кожата и болката ще му подсказва, че на този свят всичко хубаво е за кратко.
Тъкмо по онова време юношата По ще срещне една изключителна жена, която ще му отвори вратата на непознат свят. Ето: току-що е преплувал цели 6 мили срещу течението на река Джеймс, станал е герой на училището и на спортния празник е обграден от връстници, учители, родители. Тук е и малкият Робърт Стенард, който го запознава с майка си — красивата мисис Джейн Стенард. Тя го целува нежно по бузата и му казва, че е слушала от сина си славни истории за него. А той тръпне от щастие, защото гълъбовите ѝ очи излъчват невиждана от Еди усмивка. Усмивка, която прониква в него…