Нейната целувка не е като целувките на мама Френсис и леля Нанси. Колко е приятен пътят до града в компанията на Роб и майка му! Мисис Стенард говори неща, от които Едгар вече се вълнува: повод той да подеме разкази за далечни светове — чудна смесица от прочетено и измислено. Тя деликатно допълва пропуснатото, за да го подкрепи в стремежа да блесне пред нея.
Едгар все по-често намира поводи да се отбие до слънчевия дом на малкия Роб. И винаги избира моменти, когато майка му си е вкъщи. Мисис Стенард го посреща както винаги повече от приветливо.
Един ден остават сами. Посягат към фруктиерата с гроздето и ръцете им случайно се докосват. Едгар изтръпва от непознато вълнение.
Друг път се разхождат из околностите на Ричмънд, навестяват и бреговете на реката, край която юношата е открил дамата на сънищата си. Понякога ѝ свири на арфа. Чете ѝ първите си стихотворения.
Скоро се явява случай тя да му дари любов и той да опознае красотата на взаимното чувство. Радостта на Едгар е безпределна — те вече се обичат! И обичта им е красива приказка, която не се чете или слуша, а се живее. Двамата откриват благодатно душевно родство.
Еди е щастлив. За него тази ранна любов е рождество на неповторимо по характер чувство, за нея тази връзка е потъване в мътилката на греха. И докато той се опиянява от щастие, тя губи своя разсъдък.
Отначало Еди не забелязва нейните „отклонения“, приема ги за особеност на проявленията ѝ и продължава да се радва на постигнатата хармония в отношенията им. Само как се разбират! Нищо че той е петнадесетгодишен хлапак, а тя тридесетгодишна жена! Но болестта ѝ напредва, разумът ѝ усилено гасне и през април на 1824 година тя умира. На тридесет и една години.
„Радостта е за кратко“ — повтаря Еди своя извод и изпада в непреодолима тъга.
Осъзнала причината, мисис Алън се опитва да възвърне щастливите му дни с по-голяма привързаност. Неуспешно обаче. Майчината обич е друга песен. Осиротял и от новото за него чувство, юношата Едгар По търси спасение в поезията. Сред големите поети, които той е чел, намира примери, сходни с неговия. След поредно тайно посещение на гроба на мисис Стенард сяда и реди строфи от изстрадани образи. Превръща Джейн в Елена, за да доближи далечната епоха на древната поезия до болката си. Така първата му любов ражда поемата „На Елена“.
2.
Общуването му с мисис Стенард ускорява неговото възмъжаване и той рано навлиза в следващите чувствени изпитания.
Едгар вече умее да отличава особените погледи на младите дами и хич не се стъписва пред видимата им обиграност. Така един ден забелязва присъствието на симпатичната лудетина — съседката му Сара Елмира Ройстер. Налетява ѝ в градината току до дома ѝ и започва да сипе комплименти за красотата ѝ. Хвали очите и косите ѝ, а тя — ума му. Еди умее да говори завладяващо както никое момче в Ричмънд и скоро Елмира е покорена.
През ясните вечери той я води в таванската стая край своя телескоп да ѝ показва далечните звезди „отблизо“. Няма девойка, която да не обича звездите. И Елмира замира в премала от космическото тайнство, което този чаровен вълшебник Едгар ѝ открива, и му се отблагодарява с напълно земни целувки.
Еди вече може да сравнява. И открива, че този плод е още на дървото…
Друг път заедно свирят и пеят — тя на пианото, той с арфата. Струва им се, че техният дует е неподражаем. (Нали младостта не забелязва несъвършенствата, младостта мечтае живота.) Елмира умее да показва възхищението си от приумиците на Еди и той оценява високо това ѝ качество. В една от онези неповторими вечери двамата си обещават взаимност завинаги. Обричат се един на друг пламенно и с вяра.
Тяхното сближаване обаче е забелязано от мистър Ройстер и мистър Алън — и двамата не одобряват подранилия цъфтеж на чувствата им. И когато Едгар По отива да учи в университета в Шарлотсвил, бащата на Елмира нарежда на пощальона да му предава всички писма, адресирани до дъщеря му…
Бедният Едгар! Не може да проумее защо така лесно изчезват чувствата у дамите, щом кавалерите им са далеч от тях? И пише писмо подир писмо. Във всяко пита „защо“. И чака отговор. И понеже отговорите не идват, той решава, че любовта им зимува в тъжната градина на тяхната улица, замръзнала и унила в очакване да бъде събудена, а неговата Елмира, годеницата му (по тайния им обред), нехае.