Отказва му и след няколко години, когато пътьом за Залцбург Моцарт се отбива в Мюнхен да я види. (Междувременно Алоизия е наета в мюнхенската опера.) На предложението да му стане съпруга тя отвръща с буен смях. Волфганг е смутен, малко е да се каже, шокиран е, но… образът на Алоизия не изчезва от представите му. Алоизия за него означава любов, а любовта вдъхновява. Не, той не се отказва така лесно, Моцартови са упорити. Ще намери начин да я покори! И за броени седмици написва операта „Идоменей“. И познайте къде отива да я постави! — в Мюнхенския придворен театър. Щял да възложи на Алоизия ролята на Илия. О, тогава тя едва ли би отказала ръката му!
Тогава… И Волфганг си представя безбрежна цветна градина, из която крачат той и тя. Ръка в ръка, лице до лице. Какво щастие!
Нов удар: в Мюнхен научава, че младата примадона вече е във Виена. Баща ѝ се споминал и майка ѝ набързо я омъжила за придворния актьор Йозеф Ланге. На това място най-сетне би трябвало да зазвучи финалният акорд на любовния му етюд, посветен на жената Алоизия Вебер. Да, звучи кратко и заглъхва. Без чужда намеса.
Ще минат само няколко седмици и в съзнанието му ще нахлуе друга от четирите сестри Веберови. Онази, която първа му е отворила вратата на скромния им дом в Манхайм. Как ще се случи това ли?
Ето как.
Още докато Волфганг работи по постановката на „Идоменей“ в Мюнхен, принц-архиепископът на Залцбург Йероним Колоредо (господарят му) го повиква във Виена, където е отишъл да почете кръглата годишнина на баща си — имперския вицеканцлер принц Рудолф Колоредо. Волфганг Амадеус Моцарт трябвало да свири празнично за човека, който неведнъж е заявявал, че „музиката е проститутка, създадена да развращава сърцето въпреки разума“. Слава богу, там ще присъстват и хора, които истински ценят музиката! — успокоява се Волфганг. Онова, което той изпълнява, проговаря така добре и на сърцето, и на разума, та печели овациите на публиката в тогавашна Виена. В залата присъства и императорът Йосиф II, който лично поздравява младия композитор за изпълненията и му дава двадесет дуката.
Волфганг вече крои нови планове, вижда бъдещето си, свързано с Виена. Чувства столицата по-близка, а и по-отзивчива от родния си град заради омразния му Колоредо. Увереността му, че е на правия път, още повече нараства, когато такива влиятелни персони като графиня фон Румбек, принц Кубенцл, граф Палфи, графиня Тун, княз Голицин и още дузина влиятелни благородници започват да търсят компанията му, канят го в домовете си да изнася концерти по свои творби. На настроението му повлиява и онази бележка, изпратена от Цецилия Вебер, в която се споменава, че Констанце често говорела за Волфганг и питала майка си: щом г-н Моцарт е във Виена, защо не ги посети?
Волфганг не е забравил миловидното лице на Констанце, помни изразителните ѝ очи и нежната ѝ фигура… Тя е девойката, заплакала при раздялата му със семейство Вебер тогава. Помни го.
Волфганг не закъснява да посети виенския дом на Веберови.
Невидимата ръка на Ананке винаги е убедителна в намесата си. Ето архиепископ Колоредо е ядосан на своя придворен органист Моцарт, защото изнасял концерти за другите, а не за него, и го отпраща спешно в Залцбург — трябвало да придружи някакъв служебен пакет. Честолюбивият Волфганг отказва да изпълни нареждането и Колоредо го уволнява.
Моцарт решава да остане завинаги във Виена. И тъй като служебната му квартира във Виена е отнета, приема поканата на Цецилия Вебер да се премести у тях.
Радостта от грижите на Констанце към него се уголемява за дни — Волфганг вече има домашния уют, топлата храна, обожанието на момичето, което се разхубавява с часове, има и условия да твори. Какво повече да иска? Расте и желанието му да пише опери. (Операта винаги е била любимият му жанр.) Създаването на „Отвличане от сарая“ съвпада със задълбочаването на чувствата му към Констанце. Какво щастливо съвпадение — мисли си той, — главната героиня се казва Констанца!
Моцарт записва музиката, която се подрежда в паметта му, оприличавайки оперната героиня на своята любима Констанце Вебер, ала придава на музикалния образ красотата на сестра ѝ — Алоизия. Нещо повече — в ролята на Констанца той вижда певицата Алоизия Вебер. Убеден е, че тя най-добре ще покрие представите му за оперно изпълнение. Ала не се огорчава кой знае колко, когато е предпочетена по-опитната певица Катерина Кавалиери (Алоизия е оставена дубльорка) — за Волфганг Амадеус Моцарт музиката винаги е над всичко.