Не съвсем! Вече чувства, че без Констанце дните му не са пълни със смисъл. Присъствието на тази обикновена на пръв поглед девойка му носи усещане за щастие. А и нейната всеотдайност е така естествена!
Моцарт вече е изгодна партия, смята майка ѝ, щом императорът харесва музиката, която той пише! Този факт натежава най-много в сметките на практичната жена, майка на четири дъщери, само една от които засега е задомена. И Цецилия оформя намерението си да „плени“ неопитния в сърдечната област младеж.
По това време Волфганг е на 26 години. Но винаги дотогава е бил под крилото на татко Леополд. Сега Волфганг е сам-самичък. И не живее в Залцбург, а във Виена. В дома на Цецилия Вебер.
Разхожда се често с дъщеря ѝ — виенчани ги виждат заедно и в каретата, и по алеите на Пратера. Виенчани вече злословят по адрес на бедното момиче — нима музикантът ще я озлочести и изостави!
Цецилия озвучава слухове за интимна близост между Констанце и Волфганг, от една страна, а от друга, изправя своя квартирант пред дилемата — или да напусне дома ѝ и да прекъсне връзката си с дъщеря ѝ, или да се ожени за нея.
Обиден, Моцарт се изнася в друга квартира. Но копнее да се вижда с Констанце. Волфганг е готов да се обвърже в брак с момичето, което обича, въпреки поведението на майка ѝ, но му трябва одобрението на баща му. (Авторитетът на онзи, който го е създал и като човек, и като творец, не се забравя.) Сяда и пише на татко Леополд на каква скъпоценност е попаднал. Ето редове от писмото му:
„Мили татко… влюбен съм и искам да се оженя… Да, тя е от семейство Вебер. Обичам Констанце, средната от дъщерите… Констанце, за разлика от сестрите си, е най-милото, най-умното и най-доброто момиче, единственият бисер сред тези дъщери… О, в каква мъченица са я превърнали нейните близки!“
Мотивът е стар като света! Тя е в ролята на Пепеляшка и принцът, който в този сюжет е беден млад композитор, възнамерява да я спаси. Принцът все още се изхранва от уроците на неколцина бездарни ученици, които го изтощават до разболяване, ала е готов да поеме по-голям товар — да направи бедната мъченица своя съпруга! Принцът реди прошение за бащино съгласие и разкрасява лика на своята избраница. Завършва писмото си с гореща молба час по-скоро баща му да даде благословията си и да го направи щастлив.
Цецилия Вебер не обича да протака започнатото: извиква Волфганг в дома си и в присъствието на опекуна на Констанце — импресариото на Националния театър Йохан Торварт, заставя „прелъстителя“ да подпише гаранция, че ще се ожени за дъщеря ѝ. Този своеобразен договор е показателен в много отношения и затова ще го цитирам:
Възмущението на Волфганг е велико и неудържимо, но доброто му възпитание и увереността му, че обича Констанце и наистина желае да се ожени за нея надделяват. Презрял цялата мерзост на възрастните изнудвачи, Волфганг подписва документа и пред тях прегръща своята избраница. Тя пък, за да докаже искрените си чувства към Моцарт, скъсва документа. Е, това печели младия Моцарт окончателно.
Волфганг е предан син и праща на баща си ново писмо с молба да благослови брака му с Констанце Вебер и да дойде на венчавката, определена за 4 август 1782 година.
Леополд е велик баща, подчинил живота си на едничката цел — да води своя надарен син до самия връх на композиторското умение и не приема женитба, която — по негово убеждение — ще срине кариерата му. Младите се обичали! Но незрялата обич кърши съдби. Не! Татко Леополд не може да благослови толкова неравностоен брак.
Венчавката е повече от скромна. От страна на булката присъстват Цецилия с малката си дъщеря Софи, опекунът на Констанце и районният съветник от Долна Австрия Карл фон Кронщорф като свидетел, а от страна на младоженеца — само приятелят му от детството Франц Гиловски, по онова време доктор във Виена.
Вечерта е по-благосклонна от деня: баронеса фон Валдщетен урежда сватбен прием в своето имение край Виена в чест на маестро Волфганг Амадеус Моцарт и Констанце Вебер.
На следващия ден пристига писмо от Залцбург, в което татко Леополд дава своята благословия. Таткото обаче продължава да смята, че този брак е неудачен, че невзрачната и бедна Констанце Вебер ще задържа устрема на сина му към върховете на кариерата. Нали и самият император Йосиф в разговора след премиерата на „Отвличане от сарая“ е изразил резервите си към този брак, припомняйки на младия Моцарт, че Глук, за да има всички условия и свободата да твори, се е оженил за дъщеря на богат търговец и банкер.