Популярен портрет на Волфганг
Съпругата му Констанце
Портрет на Алоизия Вебер
Констанце в напреднала възраст
Стихията на гения е гибелна
Светлосенки от чувствената галактика на Александър Сергеевич Пушкин
В лодката, плаваща по водите на неумолимата Лета, съзирам свита от млади красавици, облечени като за императорски бал. Там са всички нежни създания, били сърдечно свързани с поета Александър Сергеевич Пушкин. Най-близо до него стои Наталия Николаевна Гончарова, по съпруг Пушкина. Нали е майка на децата му. Пък и нейната красота затъмнява останалите — такова преливане на класически черти на лицето с грациозност на шията, такива съвършени форми на тялото природата рядко дава. На разкрач от нея човек я вижда още по-очарователна и тутакси проумява защо Пушкин с готовност ѝ прощавал капризите.
Мълчалива е не защото няма какво да каже, а защото очаква да чуе още за себе си. И за своя велик съпруг. И за злощастния дуел — краят и на нейното лично щастие. Чула е немалко истини, полуистини и неистини за краткия си семеен живот с Пушкин, търпяла е людско неразбиране и злословие. Имала е време — след гибелта на Александър Сергеевич — да осъзнае своя дял от жестоката интрига. Приела е и упреците за недостатъчната си проницателност в драмата, започнала невинно като усмивка от любезност към дължимите ѝ комплименти, и прераснала в трагедия на честта. В онзи свят на суета един необмислен жест на благосклонност е придобил гибелни последици. И понеже и казаното, и премълчаното имат начало — нека се върнем към него.
Малката Наталия била глезеничка на дядо си Афанасий Николаевич, в чието имение под Калуга Гончарови прекарвали по-голямата част от годината. Дядото я обожавал дотолкова, че ѝ изписвал играчки чак от Париж. Нещо, което хич не допадало на мама Наталия Ивановна, оглавила семейството след злополуката с татко Николай Афанасиевич. Подир онзи злощастен ден, в който съпругът ѝ паднал от коня, станала нервна, раздразнителна, мрачна и в повече строга. Дори към децата си. Грижела се за тях, както преди, осигурявала им обучение по чужди езици и изкуства, умствени игри, но ги възпитавала почти по военному — на ред и послушание. Смятала, че мълчанието носи красота не само на жените. От „режима на мамаша“ Наталия придобила затвореност на характера, та след време в дворцовата среда отначало ще я възприемат за невежа. (Там липсата на обиграност в разговора се смятала едва ли не за умствена недостатъчност.) Е, случило се веднъж да „натупа“ придворните многознайковци на шах и мълвата за нейните мисловни способности придобила друг характер. Насетне дори танцът ѝ се възприемал като дълбока на внушения прелест, дадена от Бог. Но… на дворцовите балове още не било дошло времето, в началото бликащата от здрава красота Наталия Николаевна ощастливявала само някои от „светските въртележки“ на по-изтъкнатите фамилии; като да речем, баловете на майстора по танци Йогел, в дома на Тверския булевард, където идвал и Пушкин. Там именно двамата се срещнали през зимата на 1828–1829 година. В паметната вечер на запознанството ѝ с Александър Сергеевич тя била облечена в златистобяла рокля, която подсилвала външния ѝ блясък. Брояла само шестнадесет години и тридесетгодишният поет оценил нейната съзряваща хубост.
Нашият герой танцувал с Наталия Николаевна няколко пъти — имал възможност да ѝ каже не малко думи. Не бил изкусен танцьор Пушкин — в движенията му липсвала плавност и стъпките му по-скоро наподобявали завоевателни закани, отколкото нежни внушения — следствие навярно от уроците на учителя по танци в лицея, възпълничкият Гюар, а защо не и от каприза на природата, но остроумието му компенсирало напълно този значим за онази епоха недостатък. А и богатият му вече опит да покорява женските сърца също си казал думата. Главата ѝ по някое време се замаяла и се наложило кавалерът ѝ да я подкрепи. Подкрепата му ѝ се харесала и тя се съгласила да бъдат отново заедно.
Пушкин не закъснял да се появи и у дома ѝ. Въвел го негов стар познат — Фьодор Иванович Толстой. Такт и постоянство приложил Фьодор Иванович, за да смекчи поведението на мамаша. Тя вече била чула какъв пройдоха е поетът Пушкин, на всичкото отгоре този волнодумец по онова време изтърпявал поредна царска немилост. Наталия Ивановна още не възнамерявала да задомява дъщеря си — рано ѝ било, пък и не можела да ѝ събере що-годе прилична зестра… След злополуката с татко Николай Афанасиевич делата в имението западнали, средствата намалели, децата порасли — с тях и разноските им, казано накратко, Гончарови обеднели…