Това била Консуело.
Но и годеникът ѝ го бивало: поддържал в изправност своите сто дарби и хиляда приумици. И ги възлагал на другите.
Въпреки великото му особнячество, съвместният им живот в Аржентина започнал повече от оптимистично. Красиви жестове, нежности, прегръдки, целувки… Темпераментната салвадорка разнообразявала любовните им вечери с многобройни случки от детството си, разказвани неподражаемо. Особено интересно му било да слуша как в онези лета малката Консуело играела с местните деца в кафеените плантации на баща ѝ в Ел Салвадор. Антоан истински се наслаждавал на преживяванията ѝ, пък и научавал едно-друго за своето „малко съкровище“. Кое в разказите ѝ било истина, кое лъжа, той не искал да знае; радвал се на непознатата стихия, която извирала от гласа на „това нежно човече“… Решил, че онова, което галело слуха му и насищало очите и ръцете му, вече го има.
Имал жената, която ще го посреща след поредния полет. Бил готов да я превърне в своя съпруга. Писал на майка си, че ще се жени, поканил я да дойде за венчавката. И докато я чакал, хвърлял върху белия лист епизоди от „Нощен полет“. Стягал сватба, ръководел авиобазата, летял, но и намирал време да твори. Консуело го вдъхновявала.
Е, това пък бил Антоан.
За сватбата наел богата къща в Тагле (недалеч от Буенос Айрес) и настанил там своята избраница — можел да си го позволи, получавал добра заплата. И нали Консуело била художничка, по свое виждане преобразила една от стаите за кабинет на писателя. На голямата маса край пишещата машина тя подредила (като в музей) всичките му книжа и документи, които намерила в дъсчените каси, неизменните негови спътници. От ляво на дясно: писма на жени от Мароко, писма на жени от Франция, писма от семейството му, делови писма, започнати писма, телеграми, после — литературни ръкописи с черно мастило, листове с корекции на отделни фрази, бележки за страха и други чудатости, семейни снимки, снимки на градове, снимки на жени, изрезки от вестници, книги, тетрадки, бордови дневници, нотни свитъци, фотоапаратите, очилата… И неизменните му два термоса — в единия чай, в другия — кафе. Всичко необходимо. До масата — бурето с позлатената канелка, пълно с отлежало бордо. И столът, който държал изправен кръста му… Нищо не била пропуснала. (Има го подробно в мемоарите ѝ.) След като видял стореното от „малката птичка“, вживяла се в ролята на грижовна стопанка, чул и изискванията ѝ — да не напуска кабинета си, ако не е написал поне 6 страници.
И потекли медени дни и медени нощи.
Когато летецът бил вкъщи, разбира се. Все пак директорът на аржентинското отделение на въздушната компания „Латекоер“ изпълнявал своите задължения. Въпреки честите си отсъствия, намирал време и за своята колоритна годеница, която така вълнуващо чуруликала непознати мелодии.
И тъй като нравите в Аржентина не позволявали свободното съжителство, за да не опетни името на уважаваната там вдовица Гомес Карийо, лична позната на президента, пред местното общество той обявил, че до женитбата им оставали броени дни. Бил убеден в това. Но броените дни се превърнали в месеци. Маман не бързала да тръгва от Франция. Всички в семейство Сент-Екзюпери не одобрявали брак с „някаква си“ чужденка, вдовица при това. Какво като била очарователна — очарователни в Париж колкото щеш! Междувременно майка Мери проучила житието на Консуело Сунсин Сандовал. Родена била през 1901 година в Сан Салвадор, на 19 години получила стипендия и отишла да учи в Сан Франсиско, там се омъжила за Рикардо Карденас — офицер от мексиканската армия, след няколко месеца брак Рикардо умрял при влакова катастрофа и Консуело на 22 години останала вдовица. Преместила се в Мексико да учи право, но усетила да напират в главата ѝ разни дарби и прекъснала, за да се отдаде на журналистика. Срещнала известния аржентински дипломат и писател Енрике Гомес Карийо и въпреки че той бил по-възрастен от нея с цели 24 зими, му пристанала. Година след сватбата им Енрике умрял от инсулт и Консуело за втори път овдовяла.
Е, при тази препълнена с потресаващи събития биография коя майка би побързала да прекоси океана, за да тури под венчило с подобна особа своя любим син? И тъй като времето на влюбените и тогава летяло по-бързо от времето на другите хора, а майка Мери все не пристигала за дълго отлаганото сватбено тържество, сгодените решили да се венчаят и без нея. Но пред служебното лице в кметството Антоан се разплакал. Със сълзи! И отказал да се ожени „в отсъствието на своите роднини“. Темпераментната салвадорка се обидила и поела с първия кораб за Франция, където си живеела.