„Боже, няма защо да се трудите над мене, оставете ме да съм тази, която съм… Боже, ако настоявате да ме промените, направете ме такава, каквато ме вижда съпругът ми! Боже, спасете моя мъж, защото той ме обича истински и без него ще бъда сираче. Но направете така, Боже, че да умре първи. Той изглежда толкова силен, невъзмутим, но в действителност трепва от най-малкия шум, който възпроизвеждам. Боже, избавете го от тревогите. Направете така, че аз винаги да си буйствам вкъщи, че и да чупя по нещо от време на време. Помогнете ми да запазя верността си към него и да не се срещам с тези, които той презира и които го ненавиждат. Това му носи нещастие, защото аз съм неговият живот. Запазете, Боже, нашия дом! Амин. Ваша Консуело.“
Сложил точка на молитвата и излязъл без дума да каже. Върнал се призори и също без думи легнал да спи. Надявал се, че тя е чула Божия съвет. Консуело изглежда е слушала само своя глас, при това го оприличавала на Божия — приела „молитвата“ само като художествено послание. От редовете му ѝ звучало като рефрен най-същественото от първото изречение: „… оставете ме да съм тази, която съм“.
Тя не можела да се променя, а и не желаела, защото смятала, че всеки човек е едно завършено произведение, върху което не бива да се прилага насилие. Всичко в поведението ѝ говорело: Приемете ме такава, каквато съм! Друга няма да бъда.
Но защо се съпротивлявала срещу слабостите на другия? Например, не можела да приеме неговото свободолюбие. Той често изчезвал от дома им без да ѝ каже къде отива. Когато живеели по летищата, тя знаела летателния му режим и при всяко негово закъснение се страхувала единствено той да не загуби живота си, в Париж ѝ се привиждало, че тя губи нещо по-драматично — любовта му. И не вярвала особено на думите му: че той, подобно на всеки писател, се стремял да попълни свободните си часове с полезни за творчеството му познанства, да съживи контактите с издателите, с колегите по перо, а при неговите широки интереси — и с учени, които да признаят техническите му изобретения. Тя била уверена, че нейният Антоан пак е навестил компанията около NRF (Нувел Ревю Франсез), която освен литературата, обсъжда и „свободната любов“… Там всяка „ценителка“ на творчеството му можела да легне в скута му пред всички и да предизвика завист у другите. С живото си въображение „дъщерята на вулканите и земетръсите“ виждала съвсем детайлно как поредната красавица го завладява. Струвало ѝ се, че именно „тези салони“ са причината той да не посещава вече леглото ѝ. Каква тъга!… И паметта ѝ връщала онези аржентински дни и вечери, пълни с жажда за любов. Тогава едва успявала да го откъсне от себе си, за да тръгне той към летището в Пачеко за поредния въздушен рейс. След всяко свое излитане пристигали до нея радиограми с нежни слова и призиви: да го чакала с мисълта, че и тя става част от небето му, да бъдела добра стопанка на дома му, а той ще я обсипе със светлина, когато се завърне… Четяла и препрочитала думите му и се питала готова ли е за тази роля. И още тогава тръпнела от съмнение, че може да не донесе на Тонио „нещо добро“. След всяко събуждане в онези техни утрини го питала: „Тонио, сигурен ли си, че искаш жена за цял живот?“. На което той отвръщал: „Консуело, искам те за вечността“.
Къде отиде любовта му? — питала се често тя. Темпераментната салвадорка драматизирала отношенията им, особено подробностите от интимния им живот. И го ревнувала до самозабрава. Имало защо. След триумфа му с „Нощен полет“ вече го ухажвали настървено десетки млади красавици. „Това беше ад… — ще напише в спомените си Консуело. — Ние живеехме като на витрина.“ Тя не можела да свикне с бохемския му живот, особено в периода, когато Антоан сътрудничел на „Вечерен Париж“. „Той забравя, че е женен!“ — крещяла тя и предизвиквала семейни скандали.
За снижения му интерес към нея (като жена) тя никога не търсела причина в себе си. В моменти на самозабрава от дива ревност обявявала публично, че Антоан е импотентен. Без да отчита, че по този начин срива основите на техния интимен свят. В „тихите дни“ Консуело показвала уважение към неговия разностранен талант, към мъжката му професия, но в бурните излагала на показ подробности от съвместния им живот, които във всички случаи трябва да са недосегаеми за останалите. Така в любовната игра, ако я сравним с шаха, Консуело загубила „качество“.