— Искам да знам кога най-сетне ще се заемеше с изпълнението на своята… задача? Или може би вече си предприел нещо? Ако е така, кога очакваш резултатите? Не бих желал принц Руриск да тупне в краката ми, без да съм подготвен за случая.
Не можех да повярвам на ушите си. Дори кралят не би си позволил да обсъжда толкова открито моята работа, да не говорим за предохранителните мерки, които вземаше преди всеки разговор. А Славен ме питаше така, сякаш ставаше дума за нова подкова на коня му.
— Ти какво, инатиш ли ми се, или се правиш на глупав? — изръмжа той.
— Нито едно от двете — отвърнах, като с мъка се стараех да бъда любезен. — Просто съм предпазлив… мой принце — добавих с последна надежда разговорът да запази официален тон.
— Предпазлив и глупав. Отвън е само слугата, комуто вярвам, и никой друг. А сега докладът — копеле-убиец.
Последните думи бяха произнесени с нескрита насмешка.
Въздъхнах, но си спомних, че аз съм служител на краля. Не ми оставаше друго освен да се подчиня.
— Вчера, докато се разхождахме в градината, принцеса Кетрикен ми каза, че вие сте й разкрили замисъла да отровя брат й Руриск.
— Това е лъжа — отвърна невъзмутимо Славен. — Не съм й казвал нищо подобно. Или си се издал с непредпазливост, или тя просто е събирала информация. Надявам се да не е първото.
Бих могъл да лъжа много по-добре от него. Вместо това му разказах за опита на принцесата да ме отрови и за ранното посещение на Руриск и Кетрикен. Повторих разговора ни дума по дума. Когато свърших, Славен известно време си разглежда ноктите, после попита:
— И тъй — избра ли начина и времето?
— При тези обстоятелства — отвърнах, като едва криех изненадата си — реших, че ще е по-добре да се откажа от задачата.
— Не ти стиска значи — рече той с отвращение. — Бях помолил баща ми да прати онази стара мръсница лейди Дайми. Досега да е свършила работата.
— Господарю? — попитах аз, преструвайки се, че не разбирам за кого говори. Вероятно не знаеше, че Сенч и лейди Дайми са едно и също лице.
— Господарю? — изимитира ме той. Изведнъж разбрах, че е пиян. Държеше се наистина, но миришеше на вино. Той се обърна и се просна върху леглото. — Нищо не се е променило — чух гласа му. — Задачата остава. Изпълни я, както ти е било наредено. Никой няма да очаква, че ще го сториш, след като веднъж вече са те разкрили. Преди утре вечер.
— Преди сватбата? — попитах невярващо. — Не смятате ли, че това може да доведе до отмяната й?
— И да е така, ще е само временно. Държа я в ръцете си, момче. Тя лесно се лъже. Тази част е моя грижа. Твоята е да ни отървеш от брат й. Сега. Как ще го направиш?
— Нямам представа — отвърнах, защото наистина не знаех какво да кажа. По-добре да се върна в Бъкип и да докладвам на Сенч и краля. Ако те сметнат, че съм сгрешил, нека решат какво да правят с мен. Спомних си гласа на Славен от толкова отдавна: „не прави нищо, което не би могъл да промениш, докато не разбереш какво не бива да правиш, след като си го направил.“
— И кога ще имаш представа? — попита той насмешливо.
— Не зная. Тези неща не се вършат прибързано. Трябва да наблюдавам обекта, да опозная навиците му, да изуча покоите му, да опозная слугите му. И тогава ще открия как…
— Сватбата е само след два дни — прекъсна ме той. — Аз вече зная доста от нещата, които смяташ да научиш. По-лесно ще е аз да планирам всичко. Ела утре вечер и ще ти кажа какво да правиш. Гледай да си свършиш добре работата, копеле. Не бих искал да действаш, преди да си ме информирал за намеренията си. Не обичам изненадите — зле ще си изпатиш тогава. — Той вдигна очите си към моите, но аз го гледах все така невъзмутимо.
— Свободен си — добави тържествено той. — Утре вечер на доклад. По същото време. Не ме карай да пращам Севренс да те вика. Той има по-важни задачи. И да знаеш, че ще разкажа на баща ми за твоето нехайство. Сигурно ще съжали, задето не прати оная кучка лейди Дайми. — Той се прозя, пращайки към мен облак от винени пари, и ми махна да си вървя.
Прибрах се в стаята си с намерението да обмисля всички възможности и да съставя поне някакъв план. Но бях толкова изтощен, че заспах в мига, когато подуших възглавницата.
22
Дилеми
Сънувах, че до леглото ми е застанал шутът. Погледна ме и поклати глава. „Защо не мога да говоря разбираемо? Защото ти объркваш всичко. Виждам забулени в мъгла пътища, които се пресичат, и кой стои на кръстопътя? Ти. Да не мислиш, че ти спасявам живота, защото съм привързан към теб? Не. Истинската причина е, че ти създаваш безброй възможности. Така е поне, докато си жив. А колкото повече възможности, толкова по-лесно ще открием пътя към спокойни води. Тъкмо затова трябва да съхраня живота ти — защото си полезен за Шестте херцогства. Твой дълг е да направиш същото. Да живееш така, че да подсигуриш движението ни по пътя, който сме избрали.“