Кимнах.
— Благодаря ви, принцесо. И простете, че наруших покоя ви.
— Къде отиваш сега?
— При брат ви.
Отидох до вратата на Руриск и също почуках. Той вероятно не спеше, защото ми отвори почти веднага.
— Мога ли да вляза?
— Разбира се. — Любезен, както и очаквах. Кой знае защо, ме изби на смях. Сенч едва ли щеше да се гордее с мен в този момент.
Влязох и Руриск затвори вратата.
— Искаш ли да пийнем вино?
— Ако и вие ще пиете — отвърнах в същия тон, макар да бях леко изненадан. Настаних се в едно кресло. На масичката пред него димеше малка ваза. Изглежда, принцът беше сметнал за по-целесъобразно да се усамоти, преди да се отдаде на опияняващия дим. Вазата беше почти загаснала. Руриск постави до нея две пълни чаши. Наведох се бавно напред и извадих хартиеното пакетче. Вдигнах го така, че да го вижда, след това изсипах съдържанието в неговата чаша, разклатих я, за да се разтвори, и му я подадох.
— Както виждате, дошъл съм, за да ви отровя. Когато умрете, Кетрикен ще ме убие. А след това ще се омъжи за Искрен. — Взех моята чаша и отпих малка глътка. Ябълково вино. От Фароу, предполагам. Вероятно сватбен подарък. — Въпросът е какво ще спечели Славен?
Руриск разгледа чашата си с нескрито отвращение и я побутна настрана. Взе моята и също сръбна от нея, после каза съвсем невъзмутимо:
— Първо, ще се отърве от теб. Изглежда, не цени особено компанията ти. Освен това, когато умра, Кетрикен ще остане единствена наследница на Планинското кралство. Сигурно Херцогствата ще спечелят от това, не мислиш ли?
— Едва ли. Та ние не сме в състояние да защитаваме дори земята, която притежаваме. От гледна точка на Славен, ползата ще е единствено за принц Искрен. — Чух шум при вратата. — Това сигурно е Коб, който идва да ме залови в момента, когато те отравям. — Станах, приближих се до вратата и я отворих. Кетрикен ме изблъска встрани и влезе. Затворих след нея.
— Дошъл е да те отрови — каза тя на Руриск.
— Зная — отвърна той. — Вече ми сипа отровата във виното. Затова пия от неговото. — Той напълни чашата от каната и й я подаде. — От ябълки е — предупреди я, когато тя поклати глава.
— Не виждам нищо смешно в ситуацията — озъби се принцесата. Двамата с Руриск се спогледахме и изведнъж прихнахме. Държахме се като глупаци.
— Виждаш ли, сестричке, тази вечер ФицРицарин осъзна, че песента му е изпята. Твърде много хора знаят, че е убиец. Ако ме премахне, ти ще отмъстиш. Ако пък не го стори, как ще се върне в страната си ще застане лице в лице със своя крал? Дори и кралят да му прости, половината кралски двор ще знае, че е отровител. Това го прави безполезен. А безполезните копелета нямат бъдеще.
— Кетрикен ми заяви, че дори да те отровя тази нощ, тя пак ще се омъжи за Искрен.
И този път не го изненадах.
— Че какво ще спечели, ако се откаже? Само вражда с Шестте херцогства. Това едва ли ще ме върне сред живите.
— Но народът ви сигурно няма да е съгласен да се омъжва за такъв човек?
— Никой нямаше да му каже истината. Защо да се вдига на война цяло кралство заради смъртта на един-единствен човек? Нали и без това сме обречени да се Пожертваме?
Едва тогава взех да схващам какво има предвид.
— Опасявам се, че ще се изложа — предупредих го. — Казаха ми, че отровата е бавнодействаща. Но аз я огледах и мисля, че не е такава. Това е екстракт от мъртво коренче — действа много бързо, стига да е в достатъчно количество. Първо започва треперене. — Руриск протегна ръце над масата и те започнаха да треперят. Кетрикен ни изгледа гневно. — След това идва смъртта. Предполагам, че според плана е трябвало да бъда заловен при още топлото ви тяло.
Руриск се стисна за гърлото, отметна глава и изхърка театрално:
— О, аз съм отровен!
— Омръзна ми вече! — махна с ръка Кетрикен и тъкмо щеше да излезе, когато Коб нахлу през вратата.
— Предателство! — изкрещя той. Изведнъж зърна Кетрикен и лицето му пребледня. — Милейди, кажете му да не пие от това вино! Измамният копелдак го е отровил!
Искрено се забавлявах на изпълнението му — което не се отличаваше с нищо особено. Двамата с Кетрикен се спогледахме. Руриск се изтърколи от креслото на пода.
— О, я престани! — сопна му се принцесата.
— Аз сипах отровата в чашата — обърнах се тържествено към Коб. — Точно както ми беше наредено.
И тогава по тялото на Руриск премина първата конвулсия.