И после, със сила, която накара Август да падне на колене, Искрен го избута встрани и застана пред Кетрикен — в ума й. Долових опитите му да бъде нежен. „Очаквах те, кралице моя. Кълна се в честта на името си, че нямам нищо общо със смъртта на брат ти. Не знаех нищо за това и сега скърбя заедно с теб. Не бих желал да идваш при мен, ако смяташ, че ръцете ми са изцапани с неговата кръв.“ Като разтваряща се бисерна мида бе сърцето на Искрен, когато той се разкри пред нея, за да види сама, че няма нищо общо с убийството. Направи го, макар да се предаваше изцяло на властта й, предлагайки доверие в замяна на доверие. Тя се олюля, но се задържа. Август изгуби съзнание. В този момент контактът бе преустановен.
И тогава Искрен се извърна към мен. „Връщай се, бързо се връщай, Фиц. Твърде много е за теб, ще умреш. Назад, хайде, пусни ме!“ И ме изтласка, и се озовах отново в смълчаното си, незрящо тяло.
24
Последици
В Голямата библиотека на Джаампе виси един гоблен, за който слуховете казват, че съдържа карта на пътищата, водещи през планините до Дъждовните равнини. Подобно на множество джаампейски книги и карти, информацията, която се съдържа вътре, се смята за толкова ценна, че е закодирана под формата на гатанки и скрити изображения. Сред множеството фигури на този гоблен има и една на тъмнокос мургав мъж, добре сложен, плещест, който носи червен щит и се е извърнал към срещуположния ъгъл, където пък се вижда същество със златиста кожа. Златокожото същество е пострадало от молците и износването, но въпреки това все още може да се види, че по ръст е значително по-едро от човека и има криле. В една бъкипска легенда се казва, че крал Мъдрост търсил и намерил родината на Праотците, до която се стигало по един потаен път през Планинското кралство. Дали действително тези фигури олицетворяват крал Мъдрост и някой Праотец? В такъв случай може би там наистина е обозначен пътят към родината на Праотците?
Много по-късно научих как съм бил намерен, облегнат на тялото на Бърич върху мокрия под на банята. Треперел съм от крайно изтощение и не съм можел да се изправя. Открива ни Джоунки, но и до днес не зная как се е сетила да ни търси точно на това място. Подозирам обаче, че тя изпълнява за Ейод същата роля, каквато Сенч за крал Умен — не като убиец, а по-скоро като съветник и информатор.
Тя веднага взе нещата в свои ръце. Двамата с Бърич бяхме изолирани в едно странично помещение на двореца, където за нас се грижеше само Джоунки. Предполагам, че малцина са знаели за присъствието ни там.
Събудих се два дни след венчавката. Бях прекарал в легло четири от най-ужасните дни през живота си. През това време често се унасях в дрямка, понякога виждах пред себе си Искрен или долавях опитите му да се свърже чрез Умението с мен. Единственото, което разбрах, бе, че е много загрижен за мен.
Периодите на бодърстване не бяха кой знае колко по-приятни. Бърич лежеше на съседното легло и дишаше на пресекулки, сякаш всеки миг щеше да издъхне. Лицето му беше подпухнало и отекло до такава степен, че изглеждаше почти неузнаваемо. От самото начало Джоунки ми призна, че почти не се надява да го спаси и че борбата за неговото оцеляване сега е в собствените му ръце.
Но Бърич и преди бе мамил смъртта. Отокът постепенно спадна, виолетовите петна се разсеяха и веднага щом отвори очи, той започна бързо да се възстановява. Нямаше спомен за събитията след момента, в който ме бе открил в конюшнята. От двама ни той пръв стана на крака, макар в началото да се оплакваше от известен световъртеж. Но щом се изправи, вече нищо не можеше да го задържи в стаята и той се върна при своите питомци в конюшнята. Идваше чак късно вечер и подхващахме дълги и тихи разговори. И двамата избягвахме опасните теми, разговаряхме най-вече за кучета, за коне и за ранните му дни с Рицарин. Една вечер му разказах за Моли. Изслуша ме мълчаливо, след което ми съобщи, че чул, че стопанинът на Беебламската свещоливница умрял, потънал в дългове, и че дъщеря му, която всички очаквали да наследи работата, заминала да живее при свои роднини на село. Не помнеше името на селото, но знаеше човека, който му бе разказал тази история. Каза ми, че ако искам, мога да я потърся, но ще е хубаво преди това да си изясня какво точно искам от нея. Беше съвсем сериозен, докато ми обясняваше тези неща.
Научих, че Август никога повече не използвал Умението си. Същия ден го отнесли от постамента, където се строполил пред очите на присъстващите, и още щом се възстановил, той настоял да се види със Славен. Предполагам, че му е предал посланието на Искрен. Славен не дойде да ни навести, докато двамата с Бърич лежахме и се възстановявахме, затова пък намина Кетрикен и сподели с нас, че Славен изразил пред нея тревогата си относно състоянието на всеки от нас, както и надеждата да се оправим по-скоро. Каза ми как Бърич се подхлъзнал, паднал и си ударил главата, докато се опитвал да ме извади от басейна, където съм бил получил пристъп. Не зная кой бе скалъпил тази история. Трябва да е била Джоунки. Съмнявам се, че дори Сенч бе способен на по-добра легенда. Посланието на Искрен означаваше край на лидерството на Август в котерията, както и на всякаква по-нататъшна употреба на Умението от негова страна. Не зная дали в Август се пробуди страхът, или просто онзи могъщ контакт с Искрен бе потиснал способностите му. Както и да е, той напусна двора и замина за Върбови гори, където някога бе управлявал Рицарин.