Тринайсетата ми сестра я нямаше да дебне наоколо и за мен беше детска игра да шпионирам сбирките на мъжете. Скривах се зад тънките паравани от бамбук и хартия или сред плодните дръвчета в градината през лятото и усилията ми неизменно биваха възнаграждавани — научавах вълнуващи новини за външния свят, в който се сменяха императори и избухваха революции и който се оказваше далеч по-обширен от моята детска вселена.
С приключването на войната в Европа Япония беше предявила претенции над германските концесии в Китай. Доколкото разбрах, китайската държава беше твърде слаба и разклатена, безпомощна да отстоява териториите си. Когато слушах как Кавашима уверява, че Япония е готова да отхапе апетитен къс от Китай, се чувствах горда заради новата си родина. Срамувах се от китайския си произход и веднъж ухапах ръката на Хидео до кръв, защото ме нарече „китайската сестричка“.
Далечният ми братовчед Пу И беше възстановен на императорския трон в Китай, както му се полагаше по право, но аз не изпитвах желание да изтъквам родството си с него. Кавашима го наричаше „Небесния син“, но тези думи бяха съпроводени с презрителен смях. И все пак завиждах на Пу И за придобитата власт и се питах как ли прекарва дните си в Забранения град, който си спомнях от детството и за който знаех, че тъне в разкош. Тогава още не знаех, че Небесния син е по-скоро като затворник в луксозен затвор и земната му власт е твърде ограничена.
Открих в себе си глад за знания, стремеж да науча колкото може повече за света. Исках да разбера законите на историята, силите, които движеха света, емоциите, които раждаха войни и революции. Обичах да слушам за битки и завоевания и мечтаех да бъда като мъжете — свободна да преследвам амбициите си и да вземам каквото искам от живота. Никога не съм искала да бъда мъж, само да имам същите привилегии.
Кавашима и неговите съмишленици разговаряха до късно през нощта и аз понякога заспивах зад преградата и се събуждах изтръпнала и трепереща от студ или изпитвах нужда незабавно да се облекча. Но най-лошото беше, че съм пропуснала разговора, за което горчиво съжалявах. С течение на времето свикнах да оставам будна, като нарочно гладувах и яростно се щипех по бузите. Докато разговаряха, мъжете пиеха чай от купички или пък саке — обслужваха ги гейшите, които съпровождаха своите „покровители“. „Покровителството“ на заможните, влиятелни мъже, обикновено доста по-възрастни от момичетата, ми напомняше по-скоро на собственическото отношение на господарите към техните слуги и ми се струваше твърде унизително. Повечето японски мъже говореха за това като за „настойничество“ или „бащинска грижа“, но с каквито и благовидни имена да го наричаха, дори на мен ми беше ясно, че жените са в подчинено, зависимо положение. Не разбирах как може една жена да се примири с това да бъде притежавана — като кон или красиво бижу. Гейшите чуваха разговорите, но си държаха устата затворена. На тяхната дискретност можеше да се разчита — това беше едно от изискванията на професията. Разбира се, момичетата знаеха, че това е само в техен интерес — предателството щеше да ги изпрати в немилост на улицата като най-долнопробни проститутки.
Лично аз бих предпочела свободата на проститутката пред изпълнения с условности и ограничения живот на гейша, но гейшите като цяло са плахи, покорни същества и животът, подчинен на правила, ги кара да се чувстват по-сигурни. Освен това те, също като западните монахини, са подчинили живота си на идеята да служат и са готови да коленичат пред благосклонния, щедър господар, който ще ги закриля. Разликата е, че те поне правят секс, докато монахините са се отрекли от него и се пазят за своя небесен жених.
Кавашима обичаше да си пийва, но на тези сбирки предпочиташе да запази остротата на мисълта си и внимаваше със сакето. Алкохолът развързваше езиците на гостите му и изкарваше наяве слабостите им, докато Кавашима оставаше в силна позиция. Не можех да не му се възхищавам. Понякога ставах свидетел на това как някой от мъжете уговаряше брака на дъщеря си със сина на някой от присъстващите. Тези неща за тях бяха сделка, също както боравенето с акции и облигации. Направо ми призляваше при мисълта, че един ден и моята собствена съдба може да бъде решена така хладнокръвно — не си правех илюзии в това отношение и знаех, че Кавашима, въпреки че беше по-либерален към мен, отколкото към дъщерите си, нямаше да ме остави сама да определям съдбата си. Въпреки че проявяваше подчертан интерес към западните идеи и демонстрираше прогресивно мислене, в душата си той споделяше убеждението на Конфуций, че жените, макар и човешки същества, стоят значително по-долу от мъжете и затова не бива да им се позволява да вземат самостоятелни решения. Освен това зестрата ми беше доста голяма и той можеше да се разпорежда с нея както намери за добре. Знаех, че един ден той ще реши да скрепи изгоден съюз или да се отблагодари за нечия услуга и аз може да се окажа обвързана със съпруг против волята си. Заклех се, че ако стане така, в никакъв случай няма да се примиря с ролята на покорната съпруга.