Тешима обгърна ръцете ми със своите и започна да ги плъзга по дължината на члена си. Най-после (стори ми се, че измина цяла вечност) той като че ли наедря и старецът ме заведе до леглото си, като ми каза да се съблека и да си легна. Подчиних се. Желанието на стареца едновременно ме вълнуваше и отблъскваше. Усещах в стомаха си някакъв парлив гъдел, все едно бях пила саке. Кожата на Тешима беше твърде отпусната, а дъхът му миришеше на риба, но това бяха подробности. Главното беше, че най-после и аз щях да участвам в този ритуал, който отдавна беше събудил любопитството ми.
Старецът вдигна халата си и ме яхна, после бавно започна да прониква в мен, като ми повтаряше да се отпусна. Когато започнах да се дърпам, готова да размисля, той ми изръмжа да кротувам. После взе една извита пръчица от нощното си шкафче, топна я в буркана с мед, прокара я по устните ми и накрая шумно я облиза. Остави пръчицата обратно в буркана, наведе се към мен и пъхна езика си в устата ми. Дишането му ставаше все по-шумно и учестено и усетих, че е проникнал в мен по-дълбоко, отколкото изобщо си мислех, че е възможно. В един момент пъшкането му премина в агонизиращ стон. За да не извикам и за да свързвам винаги в паметта си това преживяване с изпитаната сладост, в мига, в който болката ме прониза, той изпразни пълната си с мед уста в моята. Изненадах се, че ме заболя — не си спомнях наложниците да се бяха оплаквали, не бях чула нито стон и от момичетата с превързани крака, които бяха такава слабост на баща ми.
— По-добре, че бях аз, а не някой друг, Йошико — заяви Тешима, като се надигна и плесна с ръце, за да повика момичетата. — Аз знам как да бъда нежен, докато един млад, неопитен съпруг може да съсипе всичко. Е, това беше. Обещавам, че вече никога няма да те боли.
На чаршафа имаше кърваво петънце и Тешима ме увери, че вече съм истинска жена и мога да се гордея с това. Той отиде при буркана с мед, топна пръста си в него и го облиза, после отново плесна нетърпеливо с ръце и се огледа за момичетата. Когато излизах от стаята му, се разминах с тях — те ситнеха забързано, понесли купа с вода и меки кърпи.
Въпреки болката трябва да призная, че актът ми беше доставил удоволствие. И все пак ако имах избор, не бих искала точно Тешима да е човекът, с когото ще го направя за пръв път. Това, че обичам секса, ни най-малко не е негова заслуга, макар и след случилото се онази вечер да нямах търпение отново да бъда с мъж. Върнах се в стаята си, изпълнена със смесени чувства. От една страна, се чувствах поласкана, избрана. Но, от друга… нещо вътре в мен сякаш се беше скъсало — като че ли бях изгубила не само девствеността си, но и кръвната си връзка със семейство Кавашима, правото да се чувствам част от семейството. За втори път в живота си изпитвах подобно чувство.
Когато се завърнах при Прошка, мрачните ми мисли се бяха поразсеяли. Показах й подаръка на Тешима и двете заедно се посмяхме на изкуфелия старец. Предложих да продадем фигурките — явно бяха оригинални и можеха да се окажат доста ценни. Прошка ме попита имало ли е кръв — аз кимнах утвърдително. Решихме да вечеряме рано — чувствах се изморена след преживяното, а и Прошка намираше, че изглеждам доста бледа. Но Шимако, която обикновено оставаше в сянка, този път се беше погрижила никой в къщата да не мигне до сутринта.
Луната тъкмо изплуваше на небето и фенерите на къщата бяха запалени, когато Прошка ми поднесе димяща купа с чанконабе — хранителната каша, която връща силите на сумистите. Освен това специално за случая тя беше приготвила и ориз с червен фасул. Може да се каже, че това наистина беше един знаменателен ден. Освен че старият Тешима беше отнел девствеността ми, денят беше белязан и с един особено продължителен земен трус точно преди кървавочервения залез. Според тълкуванието на Прошка това означавало, че житейският ми път няма да е гладък — което ни най-малко не ме притесни, дори ме зарадва.
По-късно същата вечер, докато си лежах и си дърпах от американската цигара, чух тънък, пронизителен вопъл от стаята на Нацуко, също като зов на самотен кит. Сърцето ми се сви — в този зловещ, протяжен звук имаше нещо, от което косата ти можеше да настръхне. Прошка хукна по коридора и аз я последвах, предчувствайки, че кулминацията на този ден тепърва предстои.
Нощният пазач беше открил Шимако обесена на една от гредите в дървения параклис край езерото. Под бледата, зловеща светлина на луната той беше видял безжизненото й тяло да се полюшва над будисткия олтар и се беше втурнал да съобщи новината. Кавашима разпореди веднага да свалят Шимако и да я отнесат в стаята й — едва тогава сестра й можеше да я види.