Животът ми беше поел в нова посока и установих, че непрекъснато мисля за Кавашима. Обичах миризмата му, стегнатата му кожа, начина, по който ме караше да се чувствам жива. Но онова, което ме правеше най-щастлива, беше мисълта, че най-после съм станала необходима част от живота на някого. Затова, когато Кавашима започна да изпраща при мен върволица от политици, войници и бизнесмени, не се възпротивих, но ме заболя, че не съм така специална за него, както си мислех, и нещо в мен сякаш се счупи. Знаех, че Кавашима не би постъпил така с дъщерите си, и това още повече усилваше болката ми. Но все пак бях дъщеря на наложница и от най-ранна възраст смятах секса за напълно естествено занимание както за мъжете, така и за жените. Спомнях си как майка ми трепетно очакваше баща ми да я повика при себе си и как засияваше, когато беше удостоена с тази чест. Ако изобщо ми е минала през ум мисълта, че съм употребена от всички тези мъже, сигурно съм я погребала някъде дълбоко. Не исках да мисля за себе си като за жертва, просто приех случилото се като нещо неизбежно, което така или иначе не можех да променя. Приемах с радост подаръците на мъжете и жадно поглъщах разказите им за всичко случващо се по света. Освен това сексът винаги ми е носил удоволствие, независимо колко неопитен или груб беше партньорът ми. И все пак от време на време усещах някаква тъпа болка, някаква празнота вътре в мен, която напразно очаквах поредното мъжко присъствие да запълни.
Често бях раздразнителна с горката Прошка, която винаги ми прощаваше. Понякога ми беше толкова черно пред очите, че се заключвах в стаята си и с помощта на опиума потъвах в забрава и се отправях към едно по-добро място. Във виденията си аз бях могъща като богиня, волна като птичка — способна да прелитам над земи и морета и да се озовавам където си пожелая.
Прошка се тревожеше, като ме виждаше да се затварям в себе си. Тя поклащаше глава и повтаряше, че макар да се мисля за воин, аз съм само едно тъжно, без време осиротяло момиче, прокудено от дома и от родината си. За нея аз си оставах дъщеря на Китай, заточена в чужда земя. Аз обаче бях убедена, че мястото ми е тук, и всичко японско будеше в мен единствено възхищение.
Може би бях повлияна от отношението на Кавашима и приятелите му, които презираха Китай и смятаха китайците за жалки страхливци. Един от политиците, с които бях, ми разказа, че родственикът ми, високомерният млад император Пу И, се е оженил за красавицата Уан Дзюн. Двамата не можели да напускат Забранения град, императорът вдъхвал толкова малко респект, че евнусите крадели под носа му и животът му непрекъснато бил застрашен. Според слуховете Пу И държал бухалка до леглото си и тъй като имал доверие единствено на съпругата си, бил я натоварил със задачата да бди над него, докато спи. Изслушах всичко това, без да показвам интерес, но истината беше, че се срамувах, задето имам роднинска връзка с човек, който е малодушен страхливец. Той беше на шестнайсет също като мен — на тази възраст вече не си дете и би следвало да проявяваш повече кураж.
Животът ми в къщата на Кавашима си продължаваше както ви описах, докато не се случи неизбежното и една сутрин не се скъсах да повръщам в легена, който Прошка побърза да донесе.
— Мисля, че си бременна, Източна перла — съчувствено прошепна тя.
Знаех, че е права — от няколко дни имах подобни опасения, но се боях дори да си го помисля. Ако това дете се родеше, баща му щеше да е неизвестен, а какво по-лошо от това? Незабавно щяха да ме отпратят кой знае къде и да бъда обречена на мизерия, защото никой почтен мъж не би ме погледнал. Кавашима в никакъв случай не би признал детето и дори би отказал да разговаря с мен. Но, разбира се, щеше да задържи зестрата ми като компенсация за годините, през които ме е хранил и приютявал под покрива си. Трябваше да намеря изход, иначе с мен беше свършено. В Китай щях да бъда просто още една наложница с дете на ръце, в Япония щяха да гледат на мен като на развратна уличница.