Выбрать главу

Помолих Кавашима да не ми праща други мъже, освен Ямага. Той се съгласи, свивайки рамене, и подхвърли, че скоро и бездруго ще се отегча от младия офицер. Равнодушието му ме засегна — въпреки че не желаех друг, освен Ямага, понякога ми липсваше яростната, почти животинска страст на Кавашима и се учудих, че той така лесно е готов да се откаже от мен.

Посещенията на Ямага за мен винаги бяха като празник. Той обикновено оставаше през цялата нощ — имахме достатъчно време да хапнем, да се изкъпем заедно и да си поговорим за всичко. Всеки от нас вече знаеше живота на другия и двамата дружно се присмивахме на останалия свят. Правехме любов и се гощавахме с лакомствата, приготвени от Прошка. Понякога играехме покер или се дуелирахме доста рисковано. Ямага обичаше победата и се стремеше да побеждава на всяка цена — още нещо, по което си приличахме.

Почти не мигвах през онези нощи — не исках да ги пропилявам в сън. Гледах Ямага, докато спеше, слушах равномерното му дишане и се чувствах преизпълнена. Понякога не можех да се удържа и го събуждах с целувки, а докато правехме любов, неведнъж ми се е случвало да заплача — с никой мъж не бях изпитвала нищо подобно.

Като че ли боговете най-после ми се бяха усмихнали благосклонно и ми бяха изпратили най-прекрасния и храбър мъж. Няма нищо по-съвършено от японски воин в разцвета на силите си. А аз бях надарена с необикновена красота и имах зестра на принцеса — следователно бях достойна за този удивителен мъж. Вече не се страхувах да изгубя свободата си — копнеех да бъда с него и вярвах, че съюзът ни е благословен от боговете. Двамата бяхме лика-прилика и едва ли бих могла да намеря по-подходящ съпруг. Реших да му разкрия чувствата си и да му предложа да поиска ръката ми от Кавашима. А след като вторият ми баща сам го беше изпратил при мен, не вярвах да има нещо против брака ни.

В деня, в който направих предложение на Ямага, се събудих призори. Слугите вече шетаха из къщата — чувах стъпките и приглушените им гласове. Самотен ястреб прорязваше изсветлялото, едва-едва розовеещо небе в прозореца ми. Беше студено и въздухът миришеше на зима. Имах предчувствието, че точно днес Ямага ще дойде, и въпреки че до вечерта имаше още време, бях обзета от трескав копнеж. Прошка ми поднесе за закуска сливи, потопени в мед, и купичка златен чай. Чувствах се твърде неспокойна, за да сложа нещо в устата си, но изпих чая и изпуших две турски цигари. За да си намеря някакво занимание, отидох до пазара, но бях като замаяна и вместо розово масло за стаята си купих масло от нероли, чийто мирис е твърде остър и натрапчив. Часовете се точеха мъчително бавно и до вечерта копнежът ми премина в остра, почти физическа болка.

Малко преди да се смрачи, започнах да се обличам за срещата. Избрах наситеносиньо копринено кимоно, с бродирани по краищата макове и цъфнали детелини. Положих изключителни грижи за външния си вид — изтърках кожата си с пемза и освежих дъха си с отвара от женско биле. Намазах тялото си с масло от хризантеми и си сложих черната перла на Нацуко. Най-после Ямага се появи на прага, като изтръскваше снега от раменете си. Ръцете му бяха премръзнали. Изпратих Прошка да донесе грейката, а аз му налях малко саке, за да се сгрее и отвътре.

Бяхме зажаднели един за друг и първия път го направихме страстно и бързо — после, останали без дъх, се посмяхме на нетърпението си. Взехме си гореща вана — Ямага ме насапуниса, а после ме притегли към себе си и аз го възседнах. Обвих крака около него и Ямага простена от удоволствие. Двамата си пасвахме идеално — също като двете дървени фигурки, които старият Тешима ми беше подарил преди време.

Сексът с Ямага не можеше да се сравни с нищо, което бях изпитвала досега. Вплетените ни ръце, езиците ни, които жадно се търсеха… усещането беше неописуемо. Чувствах се преизпълнена — нещо ново за мен, защото обикновено след контакт с мъж вече се оглеждах за следващия, който да запълни празнотата в мен. Изобщо не се съмнявах, че и Ямага би се радвал да свърже живота си с мен — знаех го от начина, по който изричаше името ми, а и неведнъж ми беше казвал, че на света няма друга като мен.

Спомням си, че вечеряхме пиле с чушки и отбелязахме колко ни се услажда всичко, след като сме правили любов. Предложих на Ямага солени бадеми, каквито знаех, че обича, и изпушихме заедно една от моите цигари. Той винаги се смееше, като ме видеше да пуша, и казваше, че жена с цигара изглежда толкова странно, колкото и маймуна, която се учи да плува.