Кавашима беше уредил да изчакаме пристигането на Ганджурджав в една голяма къща, построена в западен стил както всички в съседство. Отзад имаше градина с лавър и избуяли кървавочервени храсти. Къщата беше построена в елегантен полукръг и боядисана в снежнобяло, а масивната порта от ковано желязо беше гравирана с изображения на божури и дракони. Интериорът беше в китайски стил, с изобилие от тъмни, неудобни за сядане мебели. Моите стаи бяха на първия етаж в предната част на къщата и въпреки многобройната прислуга изглеждаха разхвърляни и малко прашни. Въздухът беше застоял и сладникав, в диваните и възглавничките се беше просмукала влага, усещаше се дъх на старост и разложение.
Къщата гледаше към морския бряг, където покрай сивата пясъчна ивица се издигаха назъбени скали. Зад гърба на къщата се простираше процъфтяващият град Порт Артур с къщи, подобни на тази, и с градини, потънали в зеленина, обрасли с бамбук и пищно цъфтящи магнолии. По протежение на широките улици бяха засадени акации, които обаче изглеждаха някак безжизнени. Лично аз предпочитах квартала, през който минахме с колата на идване от летището — там, около пристанището и под мостовете, живееха бедните. Там, сред тъмните тесни улички с провиснало пране, обикаляха котки и ровеха захвърлените боклуци. Там зад ъгъла дебнеше опасност, което за мен беше равнозначно на приключение — нещо, което можеше да накара кожата ти да настръхне, а кръвта ти да закипи.
От пристанището огромни параходи отплаваха към Шанхай, а покрай стария дървен кей гъмжеше от лодки, от които се продаваха зеленчуци и прясна риба. Всъщност там можеше да си купиш всичко — от чаша чай до жената, която ти го предлага. Можеше да си направиш и татуировка. Винаги съм си мислела със съжаление, че богатството и социалното положение неизбежно те отпращат в горната част на хълма и те отделят от подножието му, където в лабиринта от тесни улички кипи истинският живот и никога не цари скука.
Младоженецът щеше да пристигне в деня на церемонията, което означаваше след два дни. Това, че ще се появи в последния момент, аз тълкувах като признак, че не изгаря от особено желание да ме види. Не го упреквах — аз също не очаквах с нетърпение този миг. Според Кавашима така щях да имам достатъчно време да се настроя за онова, което ми предстои.
Първата вечер слугите бяха приготвили истински пир, и то само за нас тримата. (Адмирал Убе беше отпътувал за Манджурия на някаква важна среща.) Имаше кнедли в пикантен сос и крехко агнешко. Но това беше само началото. Блюдата пристигаха едно след друго, докато им изгубихме бройката. Спомням си, че особено ми се усладиха палачинките с пълнеж от стъргани репички и компотът от праскови. Всъщност всичко беше превъзходно и погълнах огромни количества храна.
Накрая слугите се оттеглиха в кангите си (малките тухлени постройки в задния двор) и всичко утихна. Чуваше се само прибоят и от време на време — сирената на някой параход.
Нобу се приготви да посети „момичетата цветя“ в местния бордей, препоръчан му от адмирал Убе. Според адмирала по-добри от тях нямало да намери никъде. Били предимно китайки и знаели всевъзможни начини да доставят удоволствие на един мъж, готови били да удовлетворят всяко желание. Адмиралът беше споделил с Нобу, че предпочитал четиринайсетгодишни или дори още по-малки момичета. Тяхната кожа ухаела най-свежо, а в изражението им нямало горчивина. Двамата с Нобу се разсмяхме, като си представихме адмирала в леглото. Той беше колкото нисък, толкова и широк, с наперена походка и провиснал задник. Единствено очите му — дълбоки, будни и ясни, го спасяваха да не прилича на карикатура.
Попитах Нобу какви са неговите предпочитания.
— Ще започна с някое момиче с превързани стъпала и бисерни зъби — развълнувано заговори той. — Искам да видя тези прехвалени миниатюрни крачета, толкова малки, че се побират в устата ти. Казват, че тези момичета са свикнали на болка и са отзивчиви и покорни в леглото, винаги готови да ти доставят наслада. Когато свършиш, измиват тялото ти и ти дават да смучеш мед от пръстите им.
Очите на Нобу мечтателно блестяха.
— Надявам се момичето да е девствено — продължи той. — После ще пробвам полякинята, за да видя какво е усещането да го правиш с момиче, което има златиста коса. Адмиралът каза, че била грозничка, но не е необходимо да я гледам в лицето.