Завиждах на Нобу за свободата му да излезе в нощта и да прави каквото си иска. На драго сърце бих го придружила, макар и само за да погледам. За миг ми мина през ум да избягам и да започна нов живот. Но после си казах, че моментът още не е дошъл. Бягството ми трябваше да бъде добре планирано, иначе нямаше да стигна далеч.
В мига, в който сложих глава на възглавницата, заспах и видях в съня си къща с ярки, главозамайващи като силно вино цветове. Тюркоазените стени сияеха ослепително, поръбени с чисто злато. Таваните преливаха във всички оттенъци на виолетовото и бяха толкова високи, че в нишите им гнездяха орли. Водопади от лъчистозелена коприна струяха около мен, а огромните стъклени бокали искряха в рубинено и яркочервено. Едри перли с цвета на розови азалии блещукаха по всички повърхности. Тичах през пъстрите като дъгата стаи, осъзнах, че ме преследва родният ми баща, приел образа на голямо черно куче. Явно искаше да ме убие, преди да съм го опозорила напълно. Вмъкнах се в малка стая, където пиршеството на цветовете отстъпи място на ръждивокафяво — убит, мътен цвят, какъвто създават децата, когато смесят прекалено много боички. Изведнъж по босите ми крака потече река от гореща кръв и се събудих, пронизана от болка. Кавашима се беше вмъкнал в стаята ми и беше проникнал в мен отзад. С едната си ръка затискаше устата ми, а с другата мачкаше гърдите ми.
— Шшт, тихо, Йошико дрезгаво прошепна. — Нали не искаш да събудиш цялата къща?
Обеща ми, че ще внимава да не остави никакви следи по тялото ми — искаше да ме предаде на бъдещия ми съпруг чиста и неопетнена. Затова се задоволи да дърпа силно косата ми и да ме обладае брутално, с груби, настървени тласъци.
Когато свърши, изръмжа доволно и се търколи до мен.
— Ще ми липсваш, Йошико — въздъхна. — Този твой дъх — едновременно сладък и солен като морето…
Усмихнах се и се наведох към него, но вместо да го целуна, впих зъби в горната му устна. Устата ми се напълни с кръв. Той ме отблъсна и се свлякох на пода.
— Твоят вкус е само солен — заявих.
Бях му оставила белег, който да си занесе у дома при Нацуко. Истината е, че въпреки всичко, което ми беше причинил, намирах секса с Кавашима за вълнуващ. Още след първия път с него добих вкус към болката и неподатливост към нежността. Прекалено нежните любовници винаги са ми се стрували блудкави, безсилни да оставят следа.
На сутринта, с подута устна и доста вкиснат, Кавашима ми връчи парите, които като младоженка трябваше да оставя пред олтара, както се полага. Според традицията трябваше да произнеса молитва и да се помоля боговете да благословят съюза ми с Ганджурджав и да ни дарят щастие и добруване. Бях достатъчно добра актриса, за да успея да заблудя Кавашима, че съм се примирила с избора, който беше направил вместо мен. В подплатата на сандъка си бях скрила доста пари, за които той и не подозираше. Щях да се постарая да добавя още към тях при първа възможност.
Изкъпах се във ваната, застлана с гладки речни камъчета за стимулиране на кръвообращението. Добавих във водата сол, за да облекча болката от проникването на Кавашима. Докато лежах отпусната, обгърната от гореща пара, отпих няколко глътки уиски от сребърното шише, което през нощта бях отмъкнала от джоба на Кавашима. После закусих — пържени яйца и чаша мляко — и се отправих към храма.
Усетих тежкия мирис на тамян още преди да видя храма. На такива места винаги се чувствах някак неловко. Не се помолих за щастие и семейно добруване. Вместо това си пожелах вълнуващ живот, в който друг да не решава вместо мен. Ако боговете искаха нещо в замяна, можеха да съкратят времето ми на земята, колкото е необходимо.
Върнах се в къщата, за да отворя подаръците от семейство Кавашима, както и торбичките с дарове от видни фамилии от Токио и Осака, които се възползваха от възможността да впечатлят Кавашима с щедростта си. Всичко това беше зестрата ми — тя щеше да бъде връчена на бащата на Ганджурджав.
Ичио беше изпратила маймунски ембрион, съхранен в алкохол, като талисман за плодовитост. Беше ужасен. Подаръкът на Хидео — сребърна кама, инкрустирана със скъпоценни камъни — беше придружен с бележка, че ще ми свърши добра работа, тъй като месото в Монголия е жилаво. Имаше подаръци и от Итани, и от годеницата на Хидео Таеко, която ми беше изпратила изящни перлени обеци. Прошка беше скрила сред багажа ми кутийка с изсушени личи и писмо, което явно беше платила да й напишат. Докато го четях, сякаш чувах гласа й. Казваше ми, че изсушените личи щели да ми напомнят за дългото ни пътуване от Китай до Япония, и ме съветваше да не пия монголското мляко, защото било от якове, нечисти животни. Споменаваше също, че било по-добре, че съм искала по много от всичко и не съм се задоволявала с малко, защото не се знаело какво ще ми донесе бъдещето и може би ми предстояли трудни времена. Накрая, след като се извиняваше за съветите, се беше подписала собственоръчно — с кръстче.