През онези първи седмици в Суйюан се чувствах самотна и отчаяна и не спирах да се питам защо изобщо Ганджурджав се беше съгласил на този брак. Едва ли беше от материални съображения, въпреки че зестрата ми не беше никак малка. Но пък той беше принц и семейството му беше богато. Въпреки че иначе живееха скромно, жените носеха златни накити и украшения за глава, а мъжете притежаваха първокласни коне и скъпи, майсторски изработени седла.
Може би го беше направил просто за да спази традицията, защото, колкото и щастлив да си с наложницата си, щом си от благородно потекло, трябва да се ожениш за някой от твоя ранг. И в Монголия, както навсякъде по света, принцът не можеше да вземе за жена обикновено селско момиче. Така че жалко за горката Май. Но и моето положение не беше за завиждане, тъй като бе повече от ясно, че Ганджурджав има нужда само и единствено от нея. Тази дребна, закръглена жена с миловидно лице беше за него всичко — и любовница, и майка, и грижовна сестра. Не се и съмнявах, че ако поискам, бих могла да го съблазня, но той винаги щеше да обича Май и аз не можех да й се сърдя, че получава любовта, която заслужава и от която аз не се нуждаех.
Сюе, свекърва ми, беше студена, сдържана жена, която не проявяваше привързаност към никого. С мен се държеше любезно, но често улавях хладния й, неодобрителен поглед. Тя не проявяваше интерес към компанията ми и беше безразлична към страданието ми. Прекарваше часове в молитви пред олтарите и се прекланяше както пред боговете от храма, така и пред божествата на реките и дърветата. Подобно на много набожни жени, тя се вслушваше във вътрешния си глас и вярваше, че я ръководят стихиите на земята, огъня и водата. За нея казваха, че може да диагностицира различни заболявания, а също така се опитваше и да ги лекува, като все забъркваше разни смеси и вареше отвари от билки и минерали, в които я бях виждала да слага и разлагащи се органи на мъртви животни.
Сега, като се връщам назад в спомените си, но вече с много повече опит зад гърба си, си мисля, че Цготбаатар най-вероятно страдаше от сифилис. Той бавно губеше зрението си и въпреки че все още беше добър в ездата и борбата, мисълта му често блуждаеше и той все по-трудно се изразяваше. Според Сюе причината за това беше, че в тялото му се задържаше твърде много вода, и тя го лекуваше със сяра и кръвопускания. Мисля, че не беше спала с него поне от няколко години, тъй като при нея симптомите липсваха, но Кара, наложницата му, имаше същия разсеян и блуждаещ вид като него и често му правеше сцени, което беше доста необичайно за една наложница, пък била тя и монголска.
Сюе беше заченала Ганджурджав през първата седмица от брака си. Карала тежка бременност и болката в гърба й била толкова силна, че не можела да стои права. Когато семейството изкарвало добитъка на паша, тя лежала в една каруца и охкала при всяко по-силно подрусване. Раждането продължило три дни и я оставило напълно изцедена. Тя така и не успяла да възстанови силите си — изтощаваше се лесно и бързо. Следващите й две бременности били дори още по-мъчителни. Изгубила много кръв и останала анемична — ето защо лицето й беше восъчно бледо, а устните — безкръвни.
Голямата дъщеря на Сюе — Алта, приличаше на нея, но в малката, Нандак, съпругата на Джам, като че ли преобладаваше монголската кръв — тя беше с по-тъмна кожа и по-ниска на ръст. Май ми каза, че Сюе може да изглежда корава, но всъщност е с крехко здраве след тежките раждания и животът в степите я изтощава допълнително. Тя добави шепнешком, че би се учудила, ако Сюе доживее до дълбоки старини.
Историята на Сюе ме трогна и ме накара да я почувствам по-близка. Беше ми все така трудно да я харесам, но поне вече разбирах защо е такава, каквато е. В съдбата ни имаше известно сходство — и двете бяхме изпратени в тази сурова, негостоприемна земя при мъже, които не познавахме, от мъже, които не ги беше грижа за нас. Но Сюе беше приела съдбата си, макар да беше станала мрачна и бе потърсила утеха в религията, преплетена с всевъзможни суеверия. За разлика от нея, аз не смятах да изгния в тази пустош и възнамерявах да се измъкна от тук, все едно на каква цена.