Благодарих й за красивата огърлица и веднага си я сложих на врата. С тъмния си блясък бижуто ми напомни перлата на Нацуко. Запитах се дали втората ми майка понякога се сещаше за мен, като я поглеждаше.
Сякаш прочела мислите ми, Сюе каза:
— Сега животът ти е тук, Йошико. По-добре не поглеждай назад. Мислите за хората, които може никога да не видиш отново, само ще те натъжат.
Попитах я как се е чувствала, когато е оставила семейството си и е дошла тук, където всичко е толкова различно.
— Понякога ми липсва уединението на моя китайски дом — призна тя. — В Монголия винаги си на показ. Аз не се усмихвам много, както си забелязала, а хората те приемат по-лесно, когато се усмихваш.
Сюе никога не сподели нищо повече, но и това стигаше, за да усетя безрадостната й самота.
Малко преди да се смрачи и тържеството да започне, Май се втурна в къщата с поруменели от вятъра бузи и ми каза, че идва да ме заведе при Ганджурджав, който щял да си легне с мен. Тя изглеждаше много развълнувана и трескаво започна да ми обяснява как да доставя удоволствие на съпруга си. В същото време се опитваше да ме успокои.
— Това трябваше да се случи, Йошико. Знам, че се страхуваш да изгубиш девствеността си, но, повярвай ми, в главите ни всичко изглежда далеч по-ужасяващо, отколкото е всъщност.
Притесненията ми бяха свързани по-скоро с това, че ще нараня Май, и й го казах.
— О, не, аз се радвам за теб — възкликна тя. — Винаги съм знаела, че Ганджурджав ще си има съпруга. Хубавото е, че двете станахме приятелки. Винаги ще бъда до теб и ще ти помагам с каквото мога.
За миг ми се прииска да бях чистото, неопитно девойче, за каквото ме смяташе Май. Но, от друга страна, съзнавах, че в бягството, което замислях, опитът щеше да ми бъде далеч по-ценен помощник от невинността и наивността. И все пак изпитвах странна симпатия към хората тук, простодушни и доверчиви като децата.
Май ме увери, че няма да ми бъде трудно да доставя удоволствие на Ганджурджав, защото е топъл мъж, с открито сърце. Обичал жената под него да е гола, но това не бивало да ме притеснява, защото ще лежим на кожи близо до огъня, а и тялото на съпруга ми ще ме сгрява.
Говореше за него с много нежност и с нескрита гордост.
Да си призная, изпитвах вълнение от предстоящата среща и дори мисълта, че ще трябва да сваля дрехите си, не ме плашеше особено. След толкова дълъг период на въздържание близостта на мъж щеше да ми се отрази добре. Бях зажадняла за слънце, секс, хубава храна и приключения — лишени от тях, и тялото, и душата ми линееха. Някога, преди много години, един от братята ми в Китай ми беше казал, че в предишния си живот сигурно съм била войник. Може би нещата щяха да се развият по-добре за мен, ако се бях родила мъж, но аз бях жена и не възнамерявах да се отказвам от полагащите ми се женски удоволствия. Един мъж никога не би могъл да разбере дълбоката връзка, която чувстваме с природата, нито да изпита насладата от докосването на коприната върху кожата или да усети властта, която красотата дава. Не бих заменила нежната си, гладка и благоуханна кожа за друга и за нищо на света не бих искала да съм в тялото на мъж, но завиждах на мъжете за свободата им да са господари на живота си.
Май ме посъветва да не приказвам много, докато правим любов, да не би Ганджурджав да си помисли, че не ми е хубаво и се разсейвам.
— Мъжете не обичат бъбриви жени — предупреди ме тя най-чистосърдечно. После ми даде топъл вълнен шал, с който да се загърна, докато обикалям от шатра в шатра. Благодарих й от сърце.
— Днес явно е ден за подаръци, а твоят е особено ценен, защото е много практичен.
— Казах си, че ще ти премръзнат ушите с тази къса коса…
И тя ме хвана за ръка и ме поведе към шатрата на съпруга ми.
Ганджурджав ме очакваше, седнал на едно седло в задната част на шатрата — там, където посрещаха почетните гости. Май си тръгна тихо, като ми направи знак да отида да седна при него, на меката кожа в краката му. Щях да го гледам изотдолу — не за пръв път ми правеше впечатление, че мъжете предпочитат жените да са в тази позиция, за да могат те спокойно да демонстрират щедростта и превъзходството си. Струва ми се, че в крайна сметка жените са облагодетелствани, така че нека оставим мъжете да се чувстват значими, като прилагат своите малки хитринки.