Ганджурджав беше едър, масивен мъж, висок в сравнение с останалите монголци, които изглеждат внушително само когато яздят дребните си кончета. Ръцете му бяха огромни, а лицето — ведро и добродушно. Бяхме почти на една възраст, но той изглеждаше по-млад и ми напомняше малко на Хидео по начина, по който се държеше, все едно не проявява никакъв интерес към мен. Стори ми се стреснат и поизнервен — като току-що хваната в мрежата риба.
Няколко минути седяхме и мълчахме, после той, все така без да ме поглежда, каза, че би изпил чаша чай. Предложих му водка от шишенцето, което бях откраднала от Кавашима, но той замълча — явно очакваше да получи чашата си чай. Когато му я подадох, той ми я върна обратно и ме подсети, че съм забравила солта. Послушно насолих блудкавата течност и пак му подадох чашата. Този път той ми благодари и добави:
— Надявам се скоро да научиш вкусовете ми, Йошико, и да не се налага да ти напомням за всяка дреболия.
— Аз също се надявам — казах. — Обикновено съм схватлива ученичка и те уверявам, че ще се постарая да ти спестя досадата от излишните обяснения. Защото, колкото по-малко присъства досадата в живота ни, толкова по-добре, нали така?
Той отново замълча, като отпи от отвратителния бълвоч в чашата и се загледа някъде надалеч. Ганджурджав ми беше симпатичен, колкото и да се опитваше да си придава важност. У него имаше нещо момчешки уязвимо, грубовато и непресторено, което ми допадаше, а пламъците в огнището смекчаваха и одухотворяваха чертите му. Въпреки че харесвах по-суровите мъже, този мъж също имаше достойни за възхищение качества. Той се славеше като изкусен стрелец и никой не можеше да оспори ездаческите му умения, нито нежността, която проявяваше към Май.
Мина ми през ум, че след като беше свикнал да вършат всичко вместо него, сигурно очакваше сама да съблека дрехите си и да легна покорно в краката му. Аз обаче нямах особено желание да се изложа на студа, затова реших да взема нещата в свои ръце и да му покажа, че с малко повече въображение една облечена жена също може да достави на мъжа неизказана наслада. Коленичих и разкопчах сребърната тока на колана му, който се свлече на пода. После, без да бързам, разкопчах едно по едно копчетата на дългия му дел и установих, че отдолу е гол, само с дебелите кожени ботуши. Плъзнах език по вътрешната страна на бедрата му, като посветих особено внимание на някои места, за които знаех от опит, че са по-чувствителни, например нежната плът точно зад члена на мъжа, както и свивката на коляното. Мускулите му бяха твърди, оформени от годините, прекарани на седлото, и странно контрастираха с меката му кожа с мирис и вкус на масло.
Той не издаде нито звук, но се остави на ласките ми и разтвори крака, като се намести, за да запази равновесие. Взех в устата си члена му и го смуках, докато набъбна и се втвърди. Ганджурджав застена и аз се отдръпнах, но той хвана главата ми и нетърпеливо я намести между краката си, за да довърша започнатото. След малко се надигнах, разкопчах бричовете си, после седнах в скута му и го оставих да проникне дълбоко в мен. Докато се поклащахме на седлото, стъпих на меката кожа в краката си и вдигнах ръце нагоре, както го бях виждала да прави, когато демонстрираше ездачески умения. Той ме хвана и ме притегли по-близо до себе си. Мушнах език в устата му и прокарах пръсти по гърба му, като простенах името му. Той изригна мощно, както се и очакваше — знаех какво правя и всичко мина повече от задоволително. Още повече, че си бях останала с дрехата на гърба и с топлия шал на Май, увит около врата.
Мина известно време, преди Ганджурджав да продума. Той се закопча, сложи си колана и попита:
— От къде толкова младо момиче като теб, Йошико, знае как да достави наслада на мъжа?
Обясних му, че у нас, в Япония, младите момичета се научават нагледно, с картинки, как да радват съпруга си и да му доставят разнообразие в леглото, за да са сигурни, че няма да му омръзнат, преди да са се сдобили с потомство. Лекотата, с която ми хрумваха подобни лъжи, понякога изненадваше и мен самата. Изобщо лъжите са ме измъквали от какви ли не ситуации. Но винаги съм знаела, че трябва да внимавам, защото се случва някоя лъжа неволно да разкрие някаква истина.
Ганджурджав кимна одобрително — явно му се стори разумно момичетата да се подготвят предварително и за тази страна на съпружеския живот. Той извади шишенцето с водка от джоба ми, наля ми една глътка в капачката, а самият той пи направо от бутилката. После каза: