— В такъв случай, надявам се да си видяла повечко картинки, Йошико.
И двамата се разсмяхме и от този момент станахме приятели. Знаех, че никога няма да се привържа към него достатъчно, за да поискам да остана част от живота му, но истината е, че си го спомням само с добро. За съжаление той едва ли беше запазил към мен топли чувства.
— С теб ще си живеем добре и ще имаме много деца. Сигурен съм, че ще ми родиш здрави синове, Йошико. Малко си слабичка, но пък имаш силен дух. А Монголия е страна, благословена от боговете — когато я опознаеш, сама ще се убедиш в това и ще бъдеш щастлива, че изпълняваш съпружеския си дълг точно тук.
Не исках да го лъжа повече, затова смених рязко темата.
— Ще ме научиш ли да яздя? — попитах.
— Мисля, че се справяш доста добре — отвърна той и двамата отново избухнахме в смях.
Когато след това Май ме попита добре ли съм, казах, че всичко е наред и съм се държала, както ме е посъветвала.
— От теб ще стане добра съпруга — усмихна се тя.
Уверих я, че аз, съпругата, никога няма да бъда по-добра жена на Ганджурджав от нея, и тя отново ми се усмихна с благодарност. Аз обаче се чувствах гузна и не можах да отвърна на усмивката й.
Айраг и руски чай със сол
Имам чувството, че повечето монголци не биха се оправили в свят, различен от техния. Те чувстваха небето, степта, реките и планината като свой дом и за тях природата и семейството бяха едно неразривно цяло. За чужденеца подобна привързаност към това сурово, негостоприемно място изглеждаше странна, но всъщност беше съвсем логична — принудени ежедневно да се борят за оцеляването си, монголците уважаваха стихиите и бяха развили родство с природата също като дивите зверове. Аз виждах единственото си спасение в бягството и огромното, разстилащо се до безкрая монголско небе ми действаше стряскащо и обезсърчаващо, но жителите на тази земя виждаха в него Божия покров. Колкото повече ги опознавах, толкова повече се убеждавах, че те не могат без своите богове, без тропота на конете и без спечената, напоена с кръв монголска пръст.
Затова беше наистина удивително, че един от тях, зет ми Джам, се оказа готов да заложи на карта всичко това само заради мен. Страстта му към мен беше толкова силна, че той се изправи срещу семейството си и срещу самия себе си и беше готов да ми служи като вярно куче. Още от деня на сватбата знаех, че го привличам, и въпреки че след пристигането ми в Суйюан се стараеше да ме избягва, понякога усещах изгарящия му поглед. Гледаше ме с такъв копнеж, че се опасявах, че това няма да остане незабелязано и за другите. Но иначе, с изключение на един-два вежливи погледа, не бяхме разменили и дума.
Само час след първата ми „брачна нощ“ с Ганджурджав вече бях открила човека, който щеше да ме измъкне от тук и да ме отведе при цивилизацията. Това беше Джам. Спрях се на него, докато седяхме в шатрата му, отпивахме от ужасния айраг и слушахме някакъв безкрайно дълъг и потискащ разказ за това как монголците буквално смачквали взетите в плен врагове, като седели и пирували отгоре им. Цготбаатар крачеше напред-назад в обичайното си умопомрачение и мънкаше под нос почти несвързаната си история, а Сюе седеше до дъщеря си Нандак и пиеше чай. В шатрата беше задушно от топлината на телата и дъха на кучетата. Май ми се усмихваше от време на време, сякаш двете поделяхме вълнуваща тайна, а Ганджурджав беше сложил ръка на рамото ми и слушаше така съсредоточено, все едно за пръв път чуваше тази история.
Усетих вперения в мен поглед на Джам и в мига, в който очите ни се срещнаха, разбрах, че пред мен се отваря възможност. Осъзнавах и това, че ролята му на мой съучастник ще доведе до падението му — не си правех илюзии в това отношение. Но колкото и да не ми се искаше да му причиня това, просто нямах друг избор. Винаги съм смятала, че трябва да следваме порива на сърцето си, в противен случай горчиво ще съжаляваме. В края на краищата, никой не вини лисицата, че е погубила пилето — това е част от природата й. Собственото ни оцеляване винаги е за сметка на някой друг — също както в природата. Защо тогава изпитваме угризения, че го правим? Единственото ми обяснение за това е, че природата си е направила някаква шега с нас.
Усещах, че няма да е никак трудно да съблазня Джам, но не биваше да бързам, за да не проваля всичко. Мъжете не ценят лесната плячка. Трябваше да го оставя да копнее неудържимо, за да осъзнае какво е да ме притежава. От мига, в който започнах да кроя планове как да оплета Джам в мрежата си, изведнъж забравих за скуката. Исках от него огромна жертва, а такава жертва се прави единствено от любов. Този урок бях научила от Ямага. Трябваше да стана господарка на чувствата на Джам до такава степен, че той да е готов на всичко за мен. Обикновено са нужни години, за да спечелиш доверието на някого. Любовта се разгаря по-бързо — на това разчитах.