— Да, така постъпих и аз — каза мисис Тройл. — Смятах го за невинен, докато не попаднах и на други доказателства.
Тя стисна устни решително, като човек, който се наслаждава на благословената увереност, че ще го молят да продължи.
— Други доказателства? — възкликна домакинята. — Скъпа, кажете ми!
— Когато след закуска се качвах горе, мистър Броуп тъкмо минаваше покрай моята стая. По най-естествен начин едно малко листче се изплъзна от свитъка, който държеше в ръка, и се приземи точно пред вратата ми. Щях да му кажа „Изпуснахте нещо“, ала по някаква причина си замълчах и не се показах, докато не се прибра благополучно в своя апартамент. Разбирате ли, хрумна ми, че по това време аз много рядко съм в стаята си, докато Флоринда е почти винаги вътре и подрежда. Е, вдигнах от пода невинното на вид листче…
Мисис Тройл пак направи пауза с тържествуващ вид на човек, който е открил насекомо в шарлотата с ябълки.
Мисис Ривърседж клъцна с недобре премерен замах в най-близкия розов храст и без да иска, безглави току-що разцъфналата Виконтеса Фолкстоун. Но дори не забеляза това.
— Какво пишеше там? — запита тя.
— Само няколко думи с молив: Обичам те, Флори, а под тях, зачеркнато накръст, ала все пак четливо: Чакай ме в градината под тиса.
— В дъното на градината наистина има тис — призна мисис Ривърседж.
Кловис изкоментира:
— Явно мистър Броуп е точен в думите си, макар и непочтен в действията.
— Като помисля, че подобен скандал става под собствения ми покрив! — възмути се домакинята.
— Чудя се защо скандалът изглежда още по-страшен под покрив — отбеляза Кловис. — Винаги съм възприемал като доказателство за висша деликатност факта, че котешкото племе прави скандалите си над покривите.
— Сега, като се замисля — поде отново мисис Ривърседж, — има някои неща у мистър Броуп, които никога не съм можела да си обясня. Например доходите му: като редактор на Катедрален месечник той получава само по двеста лири годишно, няма лични средства, семейството му е доста западнало. И все пак може да си позволи апартамент някъде в Уестминстър, ходи всяка година в чужбина — в Белгия и по други такива места, — винаги се облича добре, а през сезона дава и много хубави обеди. Не може да се поддържа такъв стандарт само с двеста лири годишно, нали?
— Пише ли за други издания? — попита мисис Тройл.
— Не. Той така тясно се е специализирал върху църковната архитектура и литургиите, че публикациите му са в твърде ограничена сфера. Веднъж предложи на редакцията на Спорт и драма статия за култовите постройки в известните центрове за лов на лисици, ала не я приеха, под предлог че не представлявала интерес за широката публика. Не, наистина не виждам как би могъл да води живота, който води, ако се издържа само от писане.
— Може би — изказа се Кловис — продава на американски любители фалшиви трансепти.
— Но как се продава трансепт? — възрази мисис Ривърседж. — Такова нещо е невъзможно.
— Каквото и да прави, за да допълва доходите си — прекъсна ги мисис Тройл, — няма да прекарва свободното си време в ухажване на моята камериерка.
— В никакъв случай — съгласи се и домакинята, — на това трябва да се сложи край. Но не съм сигурна какво е редно да направим.
— Като предпазна мярка може да оградите тиса с бодлива тел — предложи Кловис.
— Не смятам, че шегите са изход от създалата се неприятна ситуация — отвърна мисис Ривърседж. — Добрата камериерка е истинско съкровище…
— Да, наистина не зная какво бих правила без Флоринда — призна мисис Тройл. — Тя разбира косата ми. Аз самата отдавна съм се отказала да правя с нея каквото и да било. За косите важи същото, което и за съпрузите: докато ви виждат заедно в обществото, дребните различия нямат значение. Това със сигурност беше гонгът за обяд.
След обяда пушалнята бе на разположение на Септимъс Броуп и Кловис. Първият изглеждаше неспокоен и угрижен, вторият кротко го наблюдаваше.
— Какво е лори? — запита внезапно Септимъс. — Не говоря за онова нещо на колела (Наименование на порода дребни вълнисти папагалчета; омоним на английската дума lorry (камион)), него го знам, но няма ли една птица, вид папагал, с такова име?
— Да, има — потвърди лениво Кловис, — ала не мисля, че ще ви свърши работа.
Септимъс Броуп се втренчи в него с разбираемо изумление.
— Какво искате да кажете? — запита той, а в гласа му звучеше неловкост.
Обяснението на Кловис бе кратко:
— Не е сполучлива рима за Флори.
Септимъс се изпъна рязко в креслото си и на лицето му се изписа тревога.