— Не съм мислил за това — каза Септимъс, — но се опасявам, че няма да мога да скъсам с навика и така рязко да променя стила си.
— Изобщо няма да се налага да го променяте — отвърна Кловис, — просто махате сантимента, но глупашката фразеология си остава. Ако съчините куплетите, аз ще се справя с припева, който, струва ми се, е главното. Ще взема половината от авторския ви хонорар, но ще мълча за срамната ви тайна. В очите на света вие ще продължите да бъдете човекът, посветил живота си на трансептите и византийската литургика, и само понякога, в дългите зимни нощи, когато вятърът реве страховито в комина и по прозорците бие леден дъжд, ще си мисля за вас като за автора на Кора с устни от корал и останалите. Разбира се, ако вие пожелаете от чиста благодарност за мълчанието ми да ме заведете на заслужена почивка някъде по Адриатическото крайбрежие или на друго, също толкова интересно място, като поемете всички разходи, и през ум няма да ми мине да ви откажа.
По-късно същия следобед Кловис намери леля си и мисис Ривърседж в градината и им съобщи:
— Говорих с мистър Броуп за Ф.
— Браво! И какво каза той? — отвърнаха бързо и двете дами в един глас.
— Бе напълно честен и откровен с мен, когато разбра, че зная тайната му — каза Кловис. — Както изглежда, намеренията му са твърде сериозни, макар и неуместни. Опитах се да му посоча колко абсурден е избраният от него курс. Мистър Броуп каза, че търсел разбиране, и сякаш мислеше, че Флоринда е в най-висока степен способна на такова, ала аз му изтъкнах, че има може би десетки млади англичанки с чисти сърца и деликатни чувства, които биха били в състояние да разберат него, докато Флоринда е единствената в света, която разбира косата на леля ми. Този довод подейства, тъй като мистър Броуп не е себичен звяр, ако човек го подхване правилно. И когато извиках спомена за щастливите дни на детството му, прекарани сред изпъстрените с маргаритки поляни на Лейтън Бъзард (предполагам, че там наистина съществуват поляни с маргаритки), той видимо се разнежи. Даде ми честната си дума, че ще престане да мисли за момичето, и се съгласи да замине на кратко пътешествие, за да се поразсее, а с него заминавам и аз — до Рагуза. Ако леля ми пожелае да ми подари някоя хубава игла за шалче (която ще си избера сам) в знак на признателност за наистина голямата услуга, която й направих, и през ум няма да ми мине да й откажа. Не съм от хората, които смятат, че човек може да ходи облечен как да е само защото е в чужда страна.
Няколко седмици по-късно в Блакпул и другите места, където свирят оркестри и пеят певци, неоспоримата си власт бе наложила една песен със следния припев: