Тя пристъпи към него.
— Аз съм Сали Колорадо. Потърсих ви в клиниката, но партньорът ви ми каза, че сте дошли тук. Затова пристигнах.
Тя тръсна живата си, с богат меден цвят коса, и протегна ръка. Том я пое, сваляйки гарда. Косата се сипеше по раменете й и покриваше бялата памучна блузка, подпъхната на кръста в плътно прилепналите й джинси. Около нея се носеше лек дъх на мента. Когато се усмихна, очите й бяха променили цвета си от зелен в син, толкова ярък беше ефектът. На ушите й висяха тюркоазени обици, но очите й бяха дори с по-наситен цвят от цвета на камъка.
По едно време Том осъзна, че все още държи ръката й и побърза да я пусне.
— Трябваше да ви намеря — каза тя. — Не можех да чакам.
— Спешен случай?
— Не става въпрос за ветеринарен случай, ако това имате предвид.
— Тогава за какво?
— Ще ви кажа по пътя.
— По дяволите! — избухна Том. — Не мога да повярвам, че Шейн ви е позволил да вземете най-добрия ми кон и да го яздите по този начин, без седло и юзди. Можеше да се пребиете.
— Шейн изобщо не ми го е давал — усмихна се момичето.
— Тогава как го взехте?
— Откраднах го.
Смайването му трая няколко минути, след което Том се засмя.
Слънцето вече бе залязло, когато се отправиха на север, към Блъф. Известно време яздиха в мълчание, после Том се обади:
— Е, добре. Нека все пак чуя кое е това толкова важно нещо, което ви е накарало да откраднете коня ми и да рискувате да счупите врата си.
— Ами-и-и… — поколеба се тя.
— Целият съм слух, мис… Колорадо. Ако наистина така се казвате.
— Странно име е, знам. Моят прапрадядо е участвал във водевил. Обикалял е, облечен като индианец, използвайки като артистичен псевдоним името Колорадо. Било е далеч по-добро от старото ни име Смит. Наричайте ме Сали.
— Добре, Сали. Нека чуем историята. — Той се хвана, че я гледа с удоволствие как язди. Изглеждаше, сякаш е родена върху гърба на коня. Трябва да бяха отишли доста пари за тази права, свободна и уверена стойка.
— Аз съм антрополог — започна тя. — И по-специално етнофармаколог. Уча туземна медицина при професор Джулиан Клайв в Йейл. Той е човекът, който разчете йероглифите на маите преди няколко години. Беше наистина блестяща работа. Писаха за това по всички вестници.
— Сигурно.
Тя имаше чист, изваян профил, малък нос и издаваше напред долната си устна по много забавен начин. Когато се усмихваше, върху едната й буза се появяваше малка трапчинка. Косата й беше с цвят на старо злато и се виеше на блестящи кичури върху нежните й рамене. Беше наистина забележително красива.
— Професор Клайв е събрал най-голямата колекция от съществуващи произведения на маите, библиотека с всякакви ръкописи, останали от древните маи. Тя съдържа отпечатъци от надписи върху камък, страници от маянски Кодекси, както и копия от надписи върху съдове и маси. От нея се интересуват учени от цял свят.
Том направо виждаше треперещия стар даскал, който се тътри между купчините прашасали ръкописи.
— Най-важните постижения на маите са побрани в онова, което ние наричаме кодекси. Това са автентичните книги на маите, написани с глифи върху варосани листа, събрани в дипляни. Испанците изгорили повечето от тях, наричали ги „дяволски книги“, но няколко от незавършените кодекси са успели да се съхранят тук-там. Пълен Кодекс на маите така и не бил открит. Миналата година професор Клайв намери това зад един шкаф с картотеки, който принадлежеше на един от неговите починали колеги.
Тя извади от джоба си сгънат лист и му го подаде. Беше старо, пожълтяло фотокопие на страница от ръкопис, написан с йероглифи, с някакви рисунки на листа и цветя в полетата. Стори му се смътно познат. Запита се къде ли го беше виждал преди.
— Писмеността е била създавана независимо само три пъти в историята на човечеството. Йероглифите на маите са една от тях.
— Способността ми да чета йероглифи малко се е занемарила. Бихте ли ми казали какво пише?
— Описват се лечебните качества на определено растение, което може да бъде намерено в дъждовните гори на Централна Америка.
— И какво? Лекуват рак?
Сали се усмихна.
— Де да можеше. Растението се нарича кик-те или дърво на кръвта. На тази страница е описано как се вари кората, добавя се пепел, за да се алкализира и получената паста се прилага под формата на лапа за лекуване на рани.
— Интересно. — Том й върна листа.